Моят избор
Скъпи колеги, в навечерието на светлия празник – Денят на народните будители, ще споделя с вас една моя изповед в рими. Не всичко, към което се стремя, съм го постигнала, но поне знам какво искам и какви са целите ми на тази земя…
Желая ви хубав празник утре!
Желая ви хубав празник утре!
Хубаво е в живота винаги да имаме право на избор...
Много въздействащо! Силно и стилно...
Честит празник на всички!
Поздрав! Поли, плаках..След един провал в петък това ми вдъхна сила.
Благодаря, че те има!
ВЕЛИКОЛЕПНО!
Благодаря за пожеланията и ти пожелавам сили, за да следваш своя нелек избор!
Възхитително изразяване на верую в живота... понякога се уморявам да чакам простотията да стане слаба и немощна, за да възтържествува чистата и светла мисъл, позитивността в живота ни. За което си го отнасям подобаващо. С хора и съмишленици като теб, Поли, има надежда ...все още... Дано дойде моментът!
Желая ви много здраве и успехи във всяко отношение. И понеже зная, че сте прекрасни хора, ви пожелавам да бъдете винаги себе си!
Полинка, има музика. Едно от най-прекрасните произведения на Енио Мориконе. Ако не я чуваш, е възможно неволно да си изключила звука на плеъра.
Честит празник! Желая на всички, които работят в сферата на образованието, да бъдат все така неуморни, работливи и упорити в тази нелека професия- професията на УЧИТЕЛЯ. А на Поли (която ме привлече към този блог със своите изключително интересни публикации, размисли и уроци) пожелавам да следва своя избор неотлъчно и винаги да ни напомня за себе си по такъв неповторим начин.
БЛАГОДАРЯ ТИ ПОЛИ
Все още не е късно да ви честитя празника и да ви пожелая сбъдването на най-красивите ви и добри мечти! :)
Този блог е силен и привлекателен с хората, които пишат в него - Учителите с главна буква...
ВЕЛИКОЛЕПНО!ВНУШИТЕЛНО!ВЕЛИЧЕСТВЕНО!
Поли,зареждаш ме с много положителна енергия.БЛАГОДАРЯ ТИ!
Прераждане
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта й,
и как болезнено отделя се душицата
от малката безжизнена зеница?
Ти виждал ли си как увяхва цвете,
как бързо го напуска свужестта му
и как мъчително отронват се листата му,
и падат като сълзи цветовете му?
Така жестоко си отива и човека.
Напуска го и гордостта, и славата.
И рее се като прашинка във вселената-ДУШАТА му
и търси почва,за да израсте отново.
Мила Поли, толкова ме разчувства,че за първи път показвам толкова лични неща/става въпрос за лично творчество/
Благодаря!
Поли, когато прочетох стихотворението, за миг се упрекнах, че не знам чие е. Бях сигурна, че е на известен поет. След това видях какво си написала - че е лично творчество и още повече се възхитих на прочетеното. Мога да ти кажа само едно - не спирай да пишеш стихове. Страшно добре го умееш!