Начално образование 15.10.2008 VaniaKandova 747 прочитания

Какво можем да видим в една снимка ... и още нещо

Здравейте съмишленици,

обръщам се към вас - общност "Начално образование", въпреки че мислите, които ще нахвърлям, касаят образованието като цяло у нас, а не конкретно началното образование. Споделям с вас, защото вашата общност преживява пълноценно онлайн общуване и ще се радвам, ако ме приемете и ако нещата, които ви предлагам са ви полезни (а че вие сте ми полезни е повече от ясно). Приключвам с предисловията.

Днес случайно попаднах на тази снимка и първата асоциация, която произлезе от нея е че момчето е българският ученик, а протегнатата му ръка сочи към нещото, което му липсва в училище, нещото, което търси и към което се стреми. Рамката на прозореца представлява МОН и всичките ДОИ, стандарти и учебни програми, които се опитват да вкарат в коловоза  идеите на учителите-новатори. Понякога си мисля, че нестандартно-мислещите учители сме толкова малко, че почти не се забелязваме, и работим не благодарение, а въпреки толкова много условности. Друг път съм така окрилена от очите на учениците си, които ми "казват", че думите ми достигат съзнанието и душите им, че зарейвам мечтите си толкова далеч, че ги виждам осъществени.

Когато чета споделените ви мисли и разбирам какви чудеса правите с и за учениците си виждам светлинка в тунела с име "Проблеми в българското образование", защото това е единственият път, чрез който състоянието може да бъде променено. Само този, който мечтае да лети - успява, но и заразява другите около себе си и им помага също да полетят. Сещам се за една сентенция: "Не давай на гладния риба, а го научи да я лови сам" (може да не цитирам точно, но смисълът е този). Чрез работата си вие "преподавате" уменията за живот на учениците си, които за жалост в малък процент се постигат чрез ДОИ. Вие показвате на учениците си как да бъдат успели възрастни, респективно как да достигнат самоактуализация на Аз-а (виж Теория за самоактуализацията на Е. Маслоу). Мечтайте и осъществявайте мечтите си - пожелавам ви го от сърце, за да престанем да виждаме в горната снимка ученикът от българското училище.

 

Реклама

Коментари

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 6 месеца

Добре дошла, Ваня!!!

Красиви, но тъжни размишления. Това, което ми се иска е да хвана тази протегната детска ръка и да му помогна да скочи от отворения прозорец, а с него да се измъкна и аз от рамката. Знам, че това е желание на много колеги и не веднъж сме споделяли това в блога, но....

И въпреки това виждам светлина, защото има УЧИТЕЛИ....

Аз съм учител-show0.wmv...ЗА ТЕБ И ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ЩЕ ПОДАДАТ РЪКА....

VedaVeda
VedaVeda преди 17 години и 6 месеца
Чудесата са навсякъде около нас, скъпа Ваня! Човек обикновено вижда това, което иска да види. Аз пък виждам малкото, но важно нещо, което кара протегната ръка да иска да го достигне. И как това нещо й помага и я кара  да се измъкне от рамката. Не знам какво е, но знам че го има.Ако ние, учителите, се измъкнем от там, ще измъкнем и всички след нас. Затова аз се мъча от много време да съм повече вън, отколкото вътре в рамката и знам, че това е най-сигурния начин да направя най-доброто за хората около мен.

Благодаря ти за темата, Ваня!


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 6 месеца
Страхотен пост! Само дето нямам време да коментирам...
maya123
maya123 преди 17 години и 6 месеца
Момчето зад рамката се опитва да се измъкне от нищото. И това ако не е оптимистично... Вижте наполовина пълната чаша, колеги!