Как общуваме с детето си?
Моят пост е провокиран от поста на един родител, а и от случка в клас. Убедена съм твърдо, че от възпитаниетео на едно дете нямо нищо по - трудно на света. В нито един момент човек не може да е сигурен, че постъпва правилно. Съмнението е най - доброто, което можем да направим... и да потърсим.
Ето тук: http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?f=105&t=7655 е доста широко дискутирана темата за границите родител - дете - да я има или не, до каква степен... а открих и този тест: КАК ОБЩУВАМЕ С ДЕТЕТО СИ-тест.doc За съжаление, родителите много често не припознават проблема - той е при другите. Не бива да се забравя и една малка подробност - как се наострят малките ушенца в точния момент.
Много полезен материал, Пепче! Благодаря!!!
Аз определено залагам на приятелските отношения със сина си. Общувам много с него, но му давам и свободата, която е нужна на всеки млад човек. Винаги е имал и право на избор, като съм му посочвала плюсовете и минусите от дадено действие. Опитвам се да го науча, че всеки човек трябва да носи последствията от дадено свое решение.
Благодаря за интересната тема, Пепи! Макар да не съм родител, приемам учениците си за свои деца и наблюдавам всякакви случаи. Наистина е чудесно родители и деца да имат приятелски отношения, което не е много често явление!!! Нужна е обаче умереност и когато съществуват! Когато родителите искат да обсебят напълно живота на децата си и приятелството им буквално задушава и ограничава свободата и личното пространство на децата , също е неприятно. Права е Дани, че може да бъдат посъветвани децата, но решенията трябва свободно да се вземат от тях и отговорностите да са също техни! Имам ученици, които по мобилните искат разрешение от родителите да си ядат безплатните закуски, след подробно описание на продукта! Това се прави, за да не се разсърди мама! Закуските ни са вкусни, но няма достоен на когото да имат доверие......! Що за отношения са това?!.....