За мярата в презентациите и за тяхната целесъобразност

Силве, мисля  си, че с основание се терзаеш. всички сме минали по този път. Или поне така предполагам.обучението с включена мултимедия си има своите предимства и недостатъци. Ние сме хората, които трябва да открият мярата на всичко. В  момента аз се възползвам с пълна сила от приложението на  медията, за да приуча първолаците на ред  на работа.  Но след първите няколко часа, започнах да променям темпото. Пак имам разработени уроци, но първо работят сами  в учебниците, а медията е за проверка и допълнителни обяснения. Мисля че съвсем скоро ще огранича използването и само за най-важни цели в математиката. Защото така или иначе дъската е недостатъчна за обема от задачи, които учениците могат да решат в час. Мога да добавя само, че с този начин на работа учениците преоткриват компютъра не само като играчка, но и като средство за упражнение и учене.

Благодаря за коментара, Доче! Съгласна съм, че презентациите са помощен компонент, изобразително средство, интерактивен елемент, онагледяващ фактор и не трябва да бъдат основно средство за обучение. Бих искала да подтикна мнения в тази посока.

 Резонно този въпроз изниква пред всички, които търсят и прилагат новостите в работата си. И той не е нов - за всичко новаторско идва ред да се запитаме дали го прилагаме с мяра, дали не прекаляваме?! А по-глобално погледнато това е проблем, който съществува във всяка човешка дейност. От нас зависи да се "усещаме" навреме, да не губим сетивността си и да се доверяваме на вътрешния си глас.

 А щом се питаме, значи мислим и дори да сбъркаме, то ще е от полза.

Силве, според мен всеки учител сам подбира използването на презентации в урока.Не трябва да се прекалява, защото учениците губят връзка с учебника, тетрадката, обучението става електронно, но в крайна сметка не бива и да отричаме новостите , светът върви напред и връщане няма.Аз специално съм решила използването им със сайта на класа си.Там публикувам всичко, което съм изработила.Решавам кога е важно и трябва да се презентира в клас.

В московско училище гледах, че презентацията се използва пестеливо и за конкретната цел. За 2-3 минути беше илюстрирана текстова задача за движение. При прочитането ѝ учениците видяха какво точно се е случило и след това започнаха да я решават. Но там проектора виси от тавана, свързан е лаптопа, който си е винаги в класната стая. При нас трябва цялото оборудване да се сглобява и се губи време. Тук, тъй като не може всеки час да го използваме, гледаме да покажем повече за един час, откъдето идва пренасищането.

Поздравления за поста! Много пъти съм си задавала този въпрос- добре ли е всеки час да се презентира урок?! Считам, че не е необходимо. Губи се връзката между учител и ученик; децата свикват наготово- по- лесно е да го видят, по- шарено...Съгласна съм напълно със Stefanov, за пренасянето на проектора, лаптопа от стая в стая. Мое мнение е, че презентацията трябва да съдържа повече изображения и по- малко текст! Думите на учителя си имат предимството, особено в начален етап! Това е от мен!

Използването на презентациите има при мен и друг негативен ефект. Днес работих по една презентация. Трябваше да я свърша бързо, т.е. за един ден, без ефекти и прочие. Но когато работя по презентация навлизам максимално бързо в максимален обем информация и съм като глухар по време на любовния му период. Отварям 10-20 прозореца и всичко около мен почти престава да съществува. Извършват се някакви проекции в главата ми - кое, къде, как и т.н. Та днес моята благоверна съпруга излезна навън и ми каза осторожно - изключи след малко тенджерата под налягане, защото завря. Аз обаче си работих и казах да. Благоверната се върна след 2 часа и тенджерата естествено не беше изключена, но аз бидох изведен от състоянието, в което пребивавам, когато сътворявам презентации. Та това е негативния момент при мен.

Много важна тема, която е хубаво, че Силвето се е сетила да ни я предложи за дискусия.

Първо отговарям на въпроса за мярката – задължително трябва да се използват презентациите с мярка, но всъщност мярката, точната дозировка на дейностите в урока, е нужна за всяко нещо, което правим с децата. Ако прекалим с каквото и да е – например с четенето в учебника или със събеседването, на децата им омръзва и би било грешка.

Лично аз се старая да спазвам едно златно правило – постоянно да сменям и да разнообразявам дейностите. Така поддържам интереса към урока и си осигурявам тишина, която е основана не на страха, а на желанието на децата да внимават, да слушат и да участват в урока.

Второ – с днешна дата не си представям учебния процес без мултимедията, защото в много отношения тя няма заместител. Не съществува по-добър начин на онагледяване на процеси и на явления от представянето им във вид на анимация или на видеоклип като например: кръговрата на водата в природата или да – задачите от движение, въртенето на Земята около Слънцето така, че да се илюстрират годишните времена и денонощието, и много други подобни.

Чрез мултимедийните продукти онагледяването е лесно, ефектно, а чрез снимки и филмчета може да се доближи до реалната действителност. За мен е особено важно да помогна на децата да натрупат необходимия жизнен опит, който им е нужен, за да възприемат информацията, поднасяна чрез учебното съдържание.
 
Преди години, когато реших да проверя значението на бройката познати за децата думи от конкретен урок, написан в учебника, се хванах за главата, защото непознатите за тях думи се оказва, че не са никак малко, нищо че за нас са много популярни и използвани. Съответно информацията в учебника не може да бъде разбрана и запомнена.

Така че аз използвам презентациите и като картинни речници (с необходимите разяснения, разбира се), за да разширявам речниковия запас на децата и да формирам точни понятия. Нали знаете, че една картина може да замести 1000 думи – в тази връзка процесът на възприемане на дадено понятие може да бъде в пъти по-бърз. Което означава и висока ефективност.

Много полезни са презентациите по отношение на лесното изработване на схеми и модели, които също в повечето случаи са анимирани. Не искам да си представям как ще се върна назад в миналото, когато всяко междучасие посвещавах на рисуване по дъската. Един път времето едва ми стигаше, а втори път – невинаги можеш да изобразиш така добре едно нещо.

Изключително удобни са обучителните материали във вид на тренажори и флаш карти, които могат да се използват както в класно-урочния вариант, така и за самостоятелна работа.  

Също много полезна опция е контролната и корекционната функция на презентацията, когато е във вид на тестове и се генерират оценки. Става бързо, лесно, а оценяването е обективно.

Смятам, че една голяма грешка е презентациите да се представят като кинопрожекции, а децата да се превръщат в пасивни зрители. Нашите презентации са многофункционални и трябва да имат конкретна образователна цел. Как се прилагат те, зависи много от творческото въображение и педагогическото майсторство на учителя.

При всички случаи децата трябва да са активни участници по време на урока - без значение дали се работи с мултимедия, на дъската, в учебника или тетрадката, дали се беседва с тях или работят самостоятелно - защото така те запомнят най-добре учебното съдържание и защото желанието за изява е заложено в детската природа.

Подхванах дискусията от позицията на технически подсигурен човек. Защо подчертавам това? Ами, защото, когато не бях, гледах на лаптопа, проектора, интерактивната дъска като на панацея. И когато това се случи влязох във филма "А сега! Падна ли ми!" Не говоря за прожектиране на урока, а за "Старт!" с първи слайд и "Край!" с последен, с всичките компоненти на урока и смяна на дейностите, ама на екрана. 40 минути. Посипвам си главата с пепел, защото смятам, че е прекалено и не може да бъде оправдано с присъствието на новите технологии в живота ни, а оттам и респективно да се разпростира като основна форма в обучението. В този ред на мисли ми харесва позицията на Дочка, че протягат ръка, когато им е необходимо, примерът на Стефанов с трите минути в онагледяването на текстовата задача, на Шери която акцентира върху пестеливостта на текста и превеса на учителското (човешко присъствие). Съмишленици сме с Албена, Поли и Деси за мярата, но това, което другата Поли надуши сред намеренията ми е желанието ми за обмен на конкретни идеи. Убедена съм, че покрай "всеки учител преценява сам", съществуват и общи положения, които биха могли да ни помогнат в работата. Не е необходимо да отхвърляме благинките на техническия прогрес, но като надобряхме толкова презентационно :-), защо да не направим нещата още по-добри.

Замисляли ли сте се , например, колко време се губи в една средностатистическа презентация, за да се чака да се появи анимирано текстът? На кого е необходимо това? Ще бъде ли по-запомняща се информацията, ако буквите се сипят една по една?

Впечатли ме и още нещо. Думите на един слайд трябва да бъдат 6-8! За да бъде ефективно онагледяването...

Стилът(еднакъв в шрифтове и изображения), цветовете(там е цяла наука), шрифтът(най-малко 28), пестеливостта на изображенията, дори (защото всеки допълнителен мърдащ обект разсейва и товари мозъка) и продължителността от максимум 20 мин. Това са част от техническите целесъобразности. В методичен план ми хареса въпросът на руската колежка: "Наистина ли не може да минете без презентация? Тя ли е най-добрата форма на поднасяне на определения материал?"

Ще допълня и поясня написаното преди мен от Силвия. Основният фактор си остава възрастта на децата - продължителността на презентацията не трябва да  варира от 10-20мин . Вида на шрифта - сансерифен /плътен и ненатоварващ погледа, подходящ за едри надписи/. Големината - от 22 нагоре.

За да е ефективен един слайд, той трябва да е добре балансиран. Най-лесния начин е да се използва опцията за оформление на слайд. Цветовата гама за текст - два цвята. Картинките- с високо качество. За предпочитане е анимирани да са само преходите към слайдовете. Анимирането на обекти от слайд е необходимо при показване на процес, онагледяване на правило и т.н.

Важно е дори мястото, което заема презентиращия...

Защо технологиите да са виновни за това, че ние не знаем как е правилно педагогически да ги използваме?

С Вили сме писали едновременно :)

Поли, това с триъгълника си е екстра! То не се брои за натоварване. :-) Говорех за евентуалното малкото сладко кученце, което помахва с лапичка някъде там на слайда. Понякога  не е само едно. Следва напрежение за очи и мозък, докато ги обходи всичките, за да стигне до същинското изображение или съдържание.

Вили, "джапаме" здраво в медийната наука. И се самообучаваме в крачка.

Проследих дискусията и реших и аз да споделя своето мнение! Нашата цел е да ограмотим и дадем една стабилна основа на учениците си. Всеки от нас търси методи, начини и похвати да направи това. Естествено е, че когато не видим резултат от един презентиран урок, да повторим отново с презентиране. Когато пък сметнем, че трудът ни, относно изработването на презентация не е напразно и жъне успех и резултат, ще напровим втора, трета,....поредна презентация. Всеки от нас работи, според интересите свързани с успеваемостта на децата в класа.

 

Хора,работя в голямо СОФИЙСКО училище и никой от нас не разполага с мултимедия за собствено ползване!Ако искам  да ползвам нещо от Интернет,трябва да си донеса лаптопа от нас.Дори тебеширите си купуваме сами- какво остава за мулти медия!?Завиждам ви колко сте напреднали в областта!Има само да си мечтая да стигна вашето ниво!

Вярче, въпросът не е дали, а как... Защото коментарите по-горе, дискусията на руските колеги ми показа, че това не са само мои мисли и сверяване на часовника.

Но след последния коментар си давам тъжната равносметка, че са много повече колегите, за които оборудването е въпрос на бъдеще (дано не далечно!) и започвам да се чувствам неудобно от повдигането на въпроса...

Силви, оборудването е болна тема за голяма част от училищата! Не си мисли, че само при вас е така! Няма защо да се чувстваш неудобно! Голяма част от колегите не разполагат с такава техника/включително и аз/. Всеки от нас би си направил извод за причините- прословутите дeлeгирани бюджети. Когато реша да презентирам нещо, децата ми влизат в компютърната зала и така се старая да постигна целта на урока. Трудно е, когато техниката не е под ръка, нооо....., кой ли ще ни подаде ръка?

Вярче, не си ме разбрала от какво ми е неудобно.

Май сбърках с обсъждането, защото  когато липсва техниката в кабинета, няма как да се пипне "проблемът". Той, всъщност, изобщо не стои на дневен ред. Щом като в повечето училища машините се разнасят от стая в стая, а някъде дори тебешири си купуват ( Не смениха ли навсякъде с бели дъски?), закакво прекаляване изобщо говоря.

Браво за решението на проблема, Доче! Тъжно е, че (както пишеш в един друг пост) всеки трябва да се спасява, както може.

Колеги,

 Благодаря за съчувствието!По повод белите дъски-не искахме да ни сложат,защото компютърни специалисти казаха,че окото на ученика се натоварва повече от белия ,отколкото от зеления(черния) цвят.А и на фона на това,че ще трябва да си купувам и маркери(в пъти по-скъпи от тебеширите) сами се сещате какво избрахме.А по повод на това да си купуваме със собствени средства всичко,необходимо за работата не знам до кога ще мълчим.Все едно да си шивачка и да си носиш машината от вас или стругар-струга.Какъв е смисъла да ми дават диференцирано заплащане ,(за това примерно ,че използвам мултимедия),ако за да я ползвам трябва да си я купя със собствени средства!?А за делегираните бюджети -не ми се говори!Директорите правят каквото си искат,а ние нищо не можем да направим.

Силве, ако можем да направим нещо, относно оборудването с техника в училищата, подписвам с две ръце! В блога сме засягали много такива болни теми, но явно управляващите се правят на ударени. Сигурна съм, че голяма част от тях посещават нашата общност, но нямат и намерение да ни чуят! Това е много жалко! Ето тук, при нас най-добре се изтъкват проблемите на учителската професия!

Силве, поздравявам те за тази тема! Много са ми задачките тая година и рядко имам време да чета навреме и всичко.

Наистина, че нещата опират не само до идеите на учителя, но и до възможностите на училището. И при нас мултимедийният проектор е един. Свързан е с един от статичните компютри в кабинета. Моят клас работи по два проекта с един компютър-много мишки. А в кабинета нито операционната система, нито офис пакета на компютрите е подходящ за тези програми. Всеки път ми пречернява пред очите, като си помисля колко време е нужно да разкача, а после да свържа проектора, да изклюва два разклонителя, а после пак да ги свържа. Не зная докога колегите ще ме търпят, че преча и на тях с това разнасяне... Не мога да си позволя да си купя собствен, защото диференцираното заплащане /а то е малко/ си го давам изцяло за решаване на текущи проблеми в училище, колегите -също. Дано светлина изгрее в тунела... 

Отдавна чаках подобна статия. Мислех си, че само аз мисля по-различно на тема "Презентации". Браво на авторката. Повечето колеги са далече от такава техника, но някои от нас наистина прекаляват и в стремежа към нещо по-интересно загубват мярката.