Начално образование 17.01.2009 Gospojata 612 прочитания

Всички-на психиатър?

Уважаеми колеги,интересува ме вашето мнение по следните въпроси:

 

1.Смятате ли,че съвременният български учител е в достатъчна степен защитен от неоснователни нападки и претенции на родители,директори,помощен и административен персонал и др.?Възможно ли е практически той да води войни,вкл.и съдебни,всеки път,когато директорите нарушават законите спрямо него,когато трябва да се изправи срещу родители от типа "моето-дете-винаги-има-право-каквото-и-да-върши",или когато чистачката обявява пред учениците,че еди-коя си госпожа изобщо не си гледа работата?

2.Фактът,че директорът е издържал конкурса за длъжността,не означава,че той ще съумее,или ще има желание,да създаде приемлив психоклимат за служителите.Съответно,какво гарантира на децата,че техният учител,въпреки всичките му квалификации,няма да се окаже с нездрави наклонности,комплекси и пр.,естествено,завоалирани и може би неосъзнавани,които биха повлияли негативно на учениците?А какво ще кажете за случаите,когато такива родители се нахвърлят да бият учители,без значение кой и дали има вина?

С две думи-смятате ли,че е необходимо всички в училище,вкл.директорите,да преминават през обстойно професионално изследване за психологическа пригодност към длъжността и хора с отклонения да не бъдат допускани или допускани след съответни мерки?И какви са вашите идеи да предпазим учителите от агресивно родителско поведение,когато то е неоправдано?Нужно ли е да се създаде институция към самите училища или тя да бъде външна,ако би била от полза?

 GospojaPraznodjobova :)

 

 


 


Тагове

Реклама

Коментари

irinapapazova1
irinapapazova1 преди 17 години и 3 месеца
Работата ни е като всяка друга - има си своите плюсове и минуси. Да си учител в днешно време си е истинско геройство, но водеща според мен е любовта към децата и професията. Това са двата фактора, които мен лично ме държат в училище. Верен е за съжаление  и факта, че с тази работа трудно се издържа семейство. Права си и за това, че учителят е изложен на нападки понякога и неоснователни. Съгласна съм и с това, че на директорите се даде прекалено много власт и че понякога се злоупотребява с нея, но нека не поставяме всичко и всички под един знаменател.Считам, че ако един учител си върши работата с желание и любов, няма да му се налага да се сблъсква с агресивни прояви от страна на родители или ученици. Що се отнася до психологическата пригодност съм "за" без значение към училище ли ще е институцията или външна. Щом работим с хора, още повече с деца, трябва да притежаваме нужните качества, а не само умения. Струва ми се, че няма да е зле да се въведе психотест още на приемния изпит в университета.
Gospojata
Gospojata преди 17 години и 3 месеца
До rina

Агресията на родители и деца далеч не винаги е провокирана от учителя.Имах едно дете,което се опита в буквалния смисъл да извади очите на друго без причина,само защото му се е сторило,че го гледа с насмешка.Реакцията му беше светкавична и не бих могла да се намеся навреме.Примерите са много.Мислите ли,че учителите са отговорни за всички кривини в обществото-изоставени деца,родителско насилие над тях,телевизионна помия и т.н.?Да се грижи за щастието и правилното възпитание на детето не е основно грижа на учителя,но кой щеше да отговаря,ако очите на другото бяха извадени?Естествено,учителят.Рискове на професията.Ето защо нови желаещи да си го отнасят няма,няма регламент и яснота в кои случаи учителят има или няма вина,на свидетелски показания на ученици не винаги може да се разчита,а и откъде накъде те ще бъдат единствения фактор,решаващ кой учител е добър...И накрая,може би някои колеги се страхуват от психопроверката,тя може да извади на бял свят не само хубави неща и с информацията би могло да се злоупотреби като с всичко останало,но мисля,че да оставим бъдещето си да се развива без нашето участие,ще влоши нещата. GospojaPraznodjobova


irinapapazova1
irinapapazova1 преди 17 години и 3 месеца

Да, естествено, че учителите нямат вина за нарастващата агресивност сред децата. Разбира се, че семейството е фактор номер едно при формиране на личността. Да, вярно е и това, че почти винаги учителите го отнасяме, но.....какво да се прави! Как да се излезе от тази ситуация? Какво можем да направим ние учителите, освен да продължаваме да си вършим съвестно работата?! Нали излязохме на площадите и този път бяхме доста единни? Какво толкова се промени след стачката?(не ме разбирайте погрешно не съм против, аз самата стачкувах). Трябва да се промени мисленето на обществото ни като цяло. Не ме питайте обаче как да стане това, може би всеки сам трябва да реши....Някъде в коментарите на този блог беше казано, че всеки в тази държава трябва да си седне на г--а и да си върши работата, включително и това родителите да започнат най-сетне да отделят внимание на децата си, да се интерисуват повече за това, какво мислят и чувстват те,  да ги научат да споделят, и тогава може и да тръгнат нещата.

 Всеки прави избора си, дали да продължи да упражнява тази професия или не. Фактът, че все пак училищата не са затворили говори, че не сме развяли напълно бялото знаме.