Има поука, като във всяка приказка и искрено се надявам чрез горските животни да достигне до децата посланието за непоправимото влияние на дон Алкохол.
Поли, невероятно си се справила със озвучението - никак не е лесно да интерпретираш всеки герои с различна интонация на гласа при това толкова правдоподобно.Ако не знаех, че записът е твой бих се заблудила за участието на няколко актьори.
Мая филм е на висота, както се очаква. Проследявайки сюжетното развитие си мислех колко трудно е да откриеш героите и анимираш всяко действие. Поздравявам те, Мая! Успяваш да дадеш живот на всичко, с което се заемеш.
Страхотно е това, което правите! Още едно доказателство за таланта и интелигентността на българския начален учител. Уникална е и заслугата на автора на текста. Но и вие, момичета, сте истински посланици на доброто. Продължавайте!
Постът е зачезнал временно вероятно по моя вина, за което се извинявам, премествах този на Ралица, защото е коментар иии незнайно как е преместен и този.
Сложих "+" за труд и изпълнение на екипа. Брилянтни сте като техника! Не сложих "-", защото системата не ми позволява, да направя този "двоен стандарт", но ще го кажа като коментар : много тежка тема за малки крехки душици...Поднесена по този начин, приказката е за възрастовата граница 1-2 клас, а проблемът, който третира би резонирал поучително при по-зряла възраст на децата, , където пък тази форма на приказката би била "out of date". Не знам дали бях точна - както казва една дружка "Форма и съдържание - Балкан разстояние" Простете личното ми мнение!
Мая, страхотно си се справила! Браво!
Относно коментара на Роси. Честно казано, не мога отсега да преценя как биха възприели приказката малките ученици. Факт е обаче, че моите първокласници гледат нашите продукти (имам предвид филмчетата на тройката Мая, Вал и аз) със затаен дъх. Пускала съм им в часа на класа една от приказките, която продължи почти целия час, но те не мръднаха - гледаха, слушаха, а после успяха да отговорят на всичките ми въпроси, които бяха върху съдържанието й.
За да сме сигурни, че един продукт е добър, трябва да го апробираме върху учениците.
Поли, мисля че трябва да сме едно действие напред...Не оспорвам външния ефект, който и тази приказка би имала върху малчуганите, съчетанието визия и звук са фантастични, познати любими герои...и шах с пешката - пиянска история. Каква асоциация би направило едно осемгодишно дете? Знаеш как обичат да споделят, изхождайки от личния си опит, без задръжки на тази възраст. Дааа, много е тънък ледът...
Роси, съгласна съм с теб, че тази приказка е за малки деца-първолачета. Те, обаче, нито проявяват интерес към алкохола, а и да проявят, няма да се привлекат. Но аз я свързвам с деликатната тема, а именно срам и страх на детето от родител, често посягащ към чашката.
Имала съм едновременно три момченца в един от бившите си класове с бащи със сериозни проблеми. Толкова усилия ми костваше да накарам и трите деца да ми се доверят изобщо като към човек, който няма да ги предаде. А как да ги уча, след като не ми вярват! Почнах именно с подобна приказка. Търсих подходяща литература. Но открих две "постни" стихчета и едно разказче, което щом не помня, значи не е било нищо особено.Измислих си своя приказчица, която уж случайно им разказах. Тя бе първата крачка към целия им наранен свят. Оттук започна моето сближаване с тях. Не можах да направя кой знае какво.Но се опитах да им внуша няколко неща: че не могат да се чувстват виновни и отговорни за чужди действия; че и най-добрите хора правят грешки, но имат избор-труден, но избор; че аз не бих могла да бъда фактор в семейния процес, но те са; че не избираме родителите си, но е най-нормално да ги обичаме. И ако те не са нашите герои, то ние сме, защото е лесно да бъдеш до родител с авторитет в обществото, но обратното е силна позиция на достоен син; че мога да им създам един паралелен свят, в който да няма непредвидимостите на алкохола.
Та да не дотягам повече... Не им реших проблема вероятно, но поне опитах да им подаря спокойствие и доброта в своето местенце за тях. И до днес сме много близки. Не пият, но едва ли го дължат на мен. Зная, обаче, откъде почнахме. И всеки продукт на такива парливи теми ми е полезен, защото при нужда се оказах сама. А първата крачка, за да бъда допусната до три деца, започна от подобен дидактичен трик- мой си и доста различен, но все пак именно така. Тънък е ледът, Роси, права си и тук. Но се наложи да вървя по него.
Ако може някой да помогне с материал за разведени родители-нещо от типа, че семейството, независимо традиционно или различно, е семейство, щом дава доверието и обичта. Благодаря предварително!
Рози, съгласна са съм с теб - идивидуален подход в такива ситуации е задължителен, децата са нараними и се нуждаят от подкрепа. Твоята приказчица е била силата ти, разказана от теб, с любовта, която лъха от теб и доверието, което си внушила. Ти си направила магията гледайки детето в очите, и говорейки по начина , по който сега говориш на мен...насаме обаче...Как би използвала при същата ситуация приказката на Валата в този вариант, където теб те няма вътре? Според мен, на едно дете можеш да внушиш едно нещо по много начини, можеш да му "разкажеш много интересни приказки", но то ще реагира на тази, която си разказала с любов, ще резонира на чувството, което си въплатила ти и само ти. Не Поли, не Мая, не Валата - ти.
Трябва да се научим да си вярваме...Сигурна съм, че би измислила най-подходящата приказка за разведени родители, ако се вгледаш в проблема (на конкретното дете), който искаш да тушираш. Казвам тушираш, защото и в такава ситуация степента ни на въздействие е ограничена.
Охооо! Тук се оформя интересна и полезна дискусия :)
Роси, благодаря ти, че я провокира! Моето мнение по въпроса е, че ключовата дума е превенция. Което значи, че проблемите би следвало да ги решаваме не, когато вече са възникнали, а преди това. Разбира се, че при децата в риск ще се налага индивидуален подход, макар и не всеки учител да може да убеждава и да разказва така сладкодумно както Рози.
И все пак, какво правим преди едно дете да осъзнае, да се сблъска с такъв проблем като зависимостта и злоупотребата с алкохол?
Приказката на Вал обяснява в достъпен вид докъде може да доведе пиенето - проблем, който според мен може и трябва да се дискутира с малките ученици, защото едва ли има дете, дори и в предучилищна възраст, което да не знае какво означава пиян човек или да не е виждало никога през живота си такъв.
Смятам, че тази тема не би трябвало да бъде табу така, както и други "парливи теми" (както например теми, свързани със сексуалното възпитание), защото, ако ние в училище не подходим по правилния, точния начин, това значи, че детето ще се научава и ще се възпитава да изгражда отношение от други източници, някои от които биха дали обратната оценка - че пиенето на алкохол е приятно и безвредно занимание.
Ключовата дума според мен е подход. Всеки учител да намери онзи верен път към сърчицето на всяко от децата, за да достигне до него.
Съгласна съм с Роси, че ледът е тънък и ние се пързаляме по него, търсейки верния път. Съгласна съм и с това, че Рози е достигнала до децата не защото им е пуснала филмче да гледат (като на кинолекториите, на които ни водеха преди време), а е гледала децата в очите и им е казвала истини.
И още един коментар на Роси, зад който заставам ("Поднесена по този начин, приказката е за възрастовата граница 1-2 клас, а проблемът, който третира би резонирал поучително при по-зряла възраст на децата, , където пък тази форма на приказката би била "out of date".")
Съгласна съм, Поли, че темата за алкохола не трябва да е табу, но наша е отговорността да внимаваме по какъв начин поднасяме информацията на децата.
Учениците ми знаят, че за мен забранена тема няма. И не се страхуват да питат, защото знаят, че ще получат отговори. Предпочитам да им ги давам седнала срещу тях и гледайки ги в очите, а не да използвам техниката. Поне за толкова сериозни теми като алкохола, наркотиците, агресията... За секса също предпочитам разговорите и не се срамувам да говоря с децата.
Подходът е задължителен при работата с деца - него не го оспорвам. В случая коментираме дали е приемлив един продукт по темата, който да може да се предложи на децата и после учителят да коментира с класа си идеите, които се съдържат в него, или трябва винаги сам, тихичко, със собствени ресурси да работи по тези въпроси.
Ще се радвам, ако прочета обоснован отговор защо приказката на Вал - и въобще продукти по тази тема - не бива да се създават и предлагат на децата като четива, върху които да се коментира - изобщо не говоря за гледане на филмче без последваща дискусия. Смятам, че именно в дискусията с всички деца учителят може да намери подход, който да е адекватен на групата деца, на техните възрастови и психически особености.
Превенция...добре...Разглеждаме един хипотетичен първи клас, на който се готвим да презентираме приказката за "Дон Алкохол..."
Колко първокласника са на път да се пропият? А колко от семействата в този клас са пряко или коствено засегнати от проблема - алкоколна зависимост, т.е. колко деца са под риск? Има ли деца от класа пострадали поради тази причина? Как биха реагирали те при публична дискусия? Поставяне на проблема фронтално пред групата няма ли да предизвика реакция, която би подтиснала още повече потърпевшите? ПЪРВИ КЛАС - екшън отвсякъде - дали учителят ще е навлезнал така навътре в психологията на всеки ученик, за да знае кои кончета да дръпне, за да няма изцепки и издънки. (В четвърти клас понеже си знаем и кътните зъбки). Достатъчно въпросителни (има навярно и още), които лично мен биха ме затруднили и бих отложила малко във времето тази дискусия.
Поли, искаме или не трябва да работим и тихичко със собствени ресурси, преди да изкрещим, така че да бъдем чути и разбрани от раз. Според мен, тази приказка показана на първолаци би маркирала проблема, навярно би събудила дискусия и споделяне от децата на колоритни житейски примери, които ще развеселят някои от малчуганите, а други ще натъжат... и дотам...Как биха реагирали натъжените? Ще се "заключат" още повече, защото чувстват, че са различни...За тях ми е мисълта. Ако сме подготвили почвата предварително (а това няма как да стане 100% в първи клас), бихме могли да ударим по темата фронтално и внимателно по-нататък във времето, но тази форма на приказката не би била актуална. Е, казах си го...Дано съм се обосновала правилно ;)
Роси, май не е до разбирането проблема, а до различните позиции по въпроса :)
Не мисля, че една такава приказка би се отразила чак толкова стресиращо и травматично върху учениците, първо, защото децата знаят, че това е приказка, измислена история, която ги учи на нещо. Не съм забелязала децата да се разстройват до степен да се травмират от приказки, дори от онези от тях, в които се разказват страшни истории. Нито ми е правило впечатление да ги свързват с личен семеен проблем.
Ти смяташ, че алкохолът е проблем само на възрастните, но в същото време признаваш, че децата не могат да бъдат изолирани от темата, без значение дали ги касае пряко, или само са виждали хора в нетрезво състояние. Тогава не е ли нужно да говорим открито за алкохола, както и за цигарите, за агресията, за лошите и недостойни неща в живота, разбира се по подходящия начин - най-вече чрез приказки и беседване по тези въпроси? Защото нашата мисия е да изграждаме у децата отношение към нещата, които ги заобикалят и са част от техния свят. Да им помагаме да различават доброто от лошото, красивото от грозното, полезното от неполезното и т. н.
Иначе травми при малките се създават по най-различни, нестандартни и нетипични начини. Например празникът на мама може да причини психическа травма на детенцето, чиято майка е напуснала семейството и го е зарязала, защото то ще се сравнява с другите деца, които си имат грижовни майки. Значи ли това, че ние няма с целия клас да говорим за мама и да се учим да показваме уважението и обичта си към нея?
Поли, невероятно си се справила със озвучението - никак не е лесно да интерпретираш всеки герои с различна интонация на гласа при това толкова правдоподобно.Ако не знаех, че записът е твой бих се заблудила за участието на няколко актьори.
Мая филм е на висота, както се очаква. Проследявайки сюжетното развитие си мислех колко трудно е да откриеш героите и анимираш всяко действие. Поздравявам те, Мая! Успяваш да дадеш живот на всичко, с което се заемеш.
Събирам всички Ваши приказки в отделна папка. На децата им харесват.
С уважение: Вал!
Все по-добри ставате!
Звучи и изглежда съвсем по домашному...
Относно коментара на Роси. Честно казано, не мога отсега да преценя как биха възприели приказката малките ученици. Факт е обаче, че моите първокласници гледат нашите продукти (имам предвид филмчетата на тройката Мая, Вал и аз) със затаен дъх. Пускала съм им в часа на класа една от приказките, която продължи почти целия час, но те не мръднаха - гледаха, слушаха, а после успяха да отговорят на всичките ми въпроси, които бяха върху съдържанието й.
За да сме сигурни, че един продукт е добър, трябва да го апробираме върху учениците.
Роси, съгласна съм с теб, че тази приказка е за малки деца-първолачета. Те, обаче, нито проявяват интерес към алкохола, а и да проявят, няма да се привлекат. Но аз я свързвам с деликатната тема, а именно срам и страх на детето от родител, често посягащ към чашката.
Имала съм едновременно три момченца в един от бившите си класове с бащи със сериозни проблеми. Толкова усилия ми костваше да накарам и трите деца да ми се доверят изобщо като към човек, който няма да ги предаде. А как да ги уча, след като не ми вярват! Почнах именно с подобна приказка. Търсих подходяща литература. Но открих две "постни" стихчета и едно разказче, което щом не помня, значи не е било нищо особено.Измислих си своя приказчица, която уж случайно им разказах. Тя бе първата крачка към целия им наранен свят. Оттук започна моето сближаване с тях. Не можах да направя кой знае какво.Но се опитах да им внуша няколко неща: че не могат да се чувстват виновни и отговорни за чужди действия; че и най-добрите хора правят грешки, но имат избор-труден, но избор; че аз не бих могла да бъда фактор в семейния процес, но те са; че не избираме родителите си, но е най-нормално да ги обичаме. И ако те не са нашите герои, то ние сме, защото е лесно да бъдеш до родител с авторитет в обществото, но обратното е силна позиция на достоен син; че мога да им създам един паралелен свят, в който да няма непредвидимостите на алкохола.
Та да не дотягам повече... Не им реших проблема вероятно, но поне опитах да им подаря спокойствие и доброта в своето местенце за тях. И до днес сме много близки. Не пият, но едва ли го дължат на мен. Зная, обаче, откъде почнахме. И всеки продукт на такива парливи теми ми е полезен, защото при нужда се оказах сама. А първата крачка, за да бъда допусната до три деца, започна от подобен дидактичен трик- мой си и доста различен, но все пак именно така. Тънък е ледът, Роси, права си и тук. Но се наложи да вървя по него.
Ако може някой да помогне с материал за разведени родители-нещо от типа, че семейството, независимо традиционно или различно, е семейство, щом дава доверието и обичта. Благодаря предварително!
Трябва да се научим да си вярваме...Сигурна съм, че би измислила най-подходящата приказка за разведени родители, ако се вгледаш в проблема (на конкретното дете), който искаш да тушираш. Казвам тушираш, защото и в такава ситуация степента ни на въздействие е ограничена.
Охооо! Тук се оформя интересна и полезна дискусия :)
Роси, благодаря ти, че я провокира! Моето мнение по въпроса е, че ключовата дума е превенция. Което значи, че проблемите би следвало да ги решаваме не, когато вече са възникнали, а преди това. Разбира се, че при децата в риск ще се налага индивидуален подход, макар и не всеки учител да може да убеждава и да разказва така сладкодумно както Рози.
И все пак, какво правим преди едно дете да осъзнае, да се сблъска с такъв проблем като зависимостта и злоупотребата с алкохол?
Приказката на Вал обяснява в достъпен вид докъде може да доведе пиенето - проблем, който според мен може и трябва да се дискутира с малките ученици, защото едва ли има дете, дори и в предучилищна възраст, което да не знае какво означава пиян човек или да не е виждало никога през живота си такъв.
Смятам, че тази тема не би трябвало да бъде табу така, както и други "парливи теми" (както например теми, свързани със сексуалното възпитание), защото, ако ние в училище не подходим по правилния, точния начин, това значи, че детето ще се научава и ще се възпитава да изгражда отношение от други източници, някои от които биха дали обратната оценка - че пиенето на алкохол е приятно и безвредно занимание.
Ключовата дума според мен е подход. Всеки учител да намери онзи верен път към сърчицето на всяко от децата, за да достигне до него.
Съгласна съм с Роси, че ледът е тънък и ние се пързаляме по него, търсейки верния път. Съгласна съм и с това, че Рози е достигнала до децата не защото им е пуснала филмче да гледат (като на кинолекториите, на които ни водеха преди време), а е гледала децата в очите и им е казвала истини.
И още един коментар на Роси, зад който заставам ("Поднесена по този начин, приказката е за възрастовата граница 1-2 клас, а проблемът, който третира би резонирал поучително при по-зряла възраст на децата, , където пък тази форма на приказката би била "out of date".")
Съгласна съм, Поли, че темата за алкохола не трябва да е табу, но наша е отговорността да внимаваме по какъв начин поднасяме информацията на децата.
Учениците ми знаят, че за мен забранена тема няма. И не се страхуват да питат, защото знаят, че ще получат отговори. Предпочитам да им ги давам седнала срещу тях и гледайки ги в очите, а не да използвам техниката. Поне за толкова сериозни теми като алкохола, наркотиците, агресията... За секса също предпочитам разговорите и не се срамувам да говоря с децата.
Ще се радвам, ако прочета обоснован отговор защо приказката на Вал - и въобще продукти по тази тема - не бива да се създават и предлагат на децата като четива, върху които да се коментира - изобщо не говоря за гледане на филмче без последваща дискусия. Смятам, че именно в дискусията с всички деца учителят може да намери подход, който да е адекватен на групата деца, на техните възрастови и психически особености.
Превенция...добре...Разглеждаме един хипотетичен първи клас, на който се готвим да презентираме приказката за "Дон Алкохол..."
Колко първокласника са на път да се пропият? А колко от семействата в този клас са пряко или коствено засегнати от проблема - алкоколна зависимост, т.е. колко деца са под риск? Има ли деца от класа пострадали поради тази причина? Как биха реагирали те при публична дискусия? Поставяне на проблема фронтално пред групата няма ли да предизвика реакция, която би подтиснала още повече потърпевшите? ПЪРВИ КЛАС - екшън отвсякъде - дали учителят ще е навлезнал така навътре в психологията на всеки ученик, за да знае кои кончета да дръпне, за да няма изцепки и издънки. (В четвърти клас понеже си знаем и кътните зъбки). Достатъчно въпросителни (има навярно и още), които лично мен биха ме затруднили и бих отложила малко във времето тази дискусия.
Поли, искаме или не трябва да работим и тихичко със собствени ресурси, преди да изкрещим, така че да бъдем чути и разбрани от раз. Според мен, тази приказка показана на първолаци би маркирала проблема, навярно би събудила дискусия и споделяне от децата на колоритни житейски примери, които ще развеселят някои от малчуганите, а други ще натъжат... и дотам...Как биха реагирали натъжените? Ще се "заключат" още повече, защото чувстват, че са различни...За тях ми е мисълта. Ако сме подготвили почвата предварително (а това няма как да стане 100% в първи клас), бихме могли да ударим по темата фронтално и внимателно по-нататък във времето, но тази форма на приказката не би била актуална. Е, казах си го...Дано съм се обосновала правилно ;)
Не мисля, че една такава приказка би се отразила чак толкова стресиращо и травматично върху учениците, първо, защото децата знаят, че това е приказка, измислена история, която ги учи на нещо. Не съм забелязала децата да се разстройват до степен да се травмират от приказки, дори от онези от тях, в които се разказват страшни истории. Нито ми е правило впечатление да ги свързват с личен семеен проблем.
Ти смяташ, че алкохолът е проблем само на възрастните, но в същото време признаваш, че децата не могат да бъдат изолирани от темата, без значение дали ги касае пряко, или само са виждали хора в нетрезво състояние. Тогава не е ли нужно да говорим открито за алкохола, както и за цигарите, за агресията, за лошите и недостойни неща в живота, разбира се по подходящия начин - най-вече чрез приказки и беседване по тези въпроси? Защото нашата мисия е да изграждаме у децата отношение към нещата, които ги заобикалят и са част от техния свят. Да им помагаме да различават доброто от лошото, красивото от грозното, полезното от неполезното и т. н.
Иначе травми при малките се създават по най-различни, нестандартни и нетипични начини. Например празникът на мама може да причини психическа травма на детенцето, чиято майка е напуснала семейството и го е зарязала, защото то ще се сравнява с другите деца, които си имат грижовни майки. Значи ли това, че ние няма с целия клас да говорим за мама и да се учим да показваме уважението и обичта си към нея?