Въпрос за педагогическия съветник и психолога
Според нашата психоложка и някои колеги, за да бъде консултиран един ученик от психолог или педагогически съветник, е нужно да се поиска преди това позволението на родителите му. Днес попаднах в ситуация, в която предложих на една майка детето й да поговори с педагогическия съветник, тъй като възникват проблеми, свързани с безопасността на децата от класа, за която отговарям аз, и тя каза, че първо ще попита съпруга си. Ако той е съгласен, детето ще бъде консултирано.
Почувствах се като човек, който има нужда от помощта на специалист, но съществува вероятност да не я получи, защото не аз, която отговарям за живота и здравето на децата, вземам решенията, а родителите.
Как е при вас, колеги? Има ли такова изискване родителите да решават дали да позволят на психолог или педагогически съветник да помага?
Психологът от своя стана също записва колко срещи и кога са проведени, защото има проверки. Важното е да кипи безсмислен труд.
Стефанов, предположих, че би следвало в такъв случай да се подпише декларация, че родителят отказва консултиране за детето си, но не бях съвсем сигурна. Благодаря, че ме информира.
Възможно е да не е записано, че трябва да има писмено изразен отказ. Ако това е наша местна практика, тя е следствие от предишни проблеми (например някой родител се е отлакал, че детето му насила е принуждавано да води беседи с психолози, които естествено не са способни да оценят гениалността му и прородната му доброта, например). С това показваме, че сме предложили тази мярка, заедно с няколко други...
Вчера таткото на друго дете си изпусна нервите, защото проблемите ни в класа са факт, а аз се чудя вече как да постъпвам и към кого за съвет и помощ да се обърна. Най-малкото - никак не ми се лежи в затвора, ако нещо, недай си, Боже, се случи...
Всъщност информацията за детето ни е нужна, за да реагираме адекватно, и колкото повече знаем, толкова по-добре подготвени сме за случващото се. Информацията не би трябвало да се пази в тайна от класния ръководител, а просто той от своя страна е длъжен да не я разгласява.
Но това положение, че трябва предварително да се иска съгласие от родителя, за да се намесят психолози и педагози, и аз като Тони, още не мога да го асимилирам като логично и уместно. Да, съгласна съм с Шери, че има ситуации, които не търпят отлагане, а трябва да се реагира сега, на момента, светкавично.
Освен това излиза, че на психолозите и педагогическите съветници трябва да се гледа като на хора, за които се допуска, че биха могли да нанесат вреда... А не трябва ли да е точно обратното - те да са най-добре подготвените лица за общуване и контакт с деца? Понякога се изумяват от тъпотиите в системата ни. Толкова ли много са случаите, в които родители са се оплаквали от работата на пед. съветници и психолози, че се е стигнало до там - да се иска писмено разрешение?!
Миналата година имах подобен проблем и нещата наистина се задълбочиха, но с подкрепата на училищното ръководство и с много обич и усилия облагородихме едно "дяволче", което тормозеше целия клас. Куини, доколкото познавам работата ти от блога, смятам, можеш да помогнеш на своя ученик да овладее проявите на агресия. Аз успях, чрез позитивна подкрепа и ясно очертаване на границите. Разбира се всеки случай има своите особености, но вярвам, че по-добър приятел от началния учител за децата няма.Куинка, ел. адрес - slav_1969@abv.bg
или на тел. 0884168080
И все пак, предпочитам да дам писмени обяснения, отколкото да позволя нараняване или нещо по-лошо да се случи с някое от децата.
Елена, благодаря за включването и за добрата оценка. Наредбата ще си я търся, защото, ако я има, това значи някаква пълна недомислица, но пък, ако не съществува, значи някой си я е изфантазирал и на принципа „една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина” е успял да заблуди много хора.
За позитивизма, който говориш, ще споделя. В това отношение резултатите от моите усилия имат краткотраен характер. Не знам, но идеята да убедиш едно дете, което е свикнало да общува по конфликтен начин, че добрата постъпка, усмивката, взаимопомощта са печеливши, винаги добре се възнаграждават от останалите деца в класа, трудно се възприема. Може би, защото по лошия начин впечатлението е бързо и сигурно, а по добрия – ефектът не е така ярък.
От понеделник въведох санкции – лишаване от междучасие при всяка лоша проява, защото търпението човешко и учителско има свойството да се изчерпва.
Но за позитивизма ще опитам друго. Идва ми на ума да направя едно коледно състезание, посветено на добрите дела. Кой ще сътвори най-много добри постъпки преди Коледата, ще ги опише заедно с татко и мама, и ще участва в една Славна класация. Състезанието ще се нарича „Бързайте да правите добро”. Темата е заимствана от едни идеи на майка ми, която по професия ми е колежка.
Дими, сърдечно благодаря!!!
Куини, аз също не зная за такова изискване за съгласие от родител, не вярвам да има, може би го е родила практиката. Приятелският ми съвет е свързан с това - ако усетиш, че към това дете е подхождано с каране, сила, викане и т.н. досега, независимо дали вкъщи, в детската или в приятелски среди, просто смени тактиката, бъди различна. Имам подобен случай в класа, агресивно и хиперактивно дете, не се концентрира.. нервничи, изобщо много трудно се работеше с него, сега се промени. Разказвала съм на колеги, че в 1. клас при поставяне на задача, той ми отговори с "Не искам!" и седеше безучастно, аз приближих, помълчах, протегнах ръка и му поисках билета, той ме погледна въпросително, защото очакваше да се карам, попита за какъв билет говоря, аз на свой ред казах, че за концерта по желание, на който смята, че е. Получи се леко развеселяване в класа, но той стана, поправи се и оттогава знае и е значително по-коректен във всичко. Успех, миличка!
Рада, доброто, да, доброто и красотата ще спасят света. Трябва усилено да работим в тази посока.
Мария, чудесно е, че умееш да провеждаш психологически тренинги с родителите. Аз не се чувствам подготвена и все си мисля, че форми от този род са в компетенциите на психолозите.
Галка, съгласна съм с теб, че средата трябва да е приятелска. Смятам обаче, че моят случай е по-различен - на детето не му се карат и не го изтезават, напротив - те го гледат с много грижа и разбиране и за нищо не го санкционират. Според мен, всяко залитане в някаква крайност не е е добро.