до утрото ПЕТЯ ДУБАРОВА
До утрото Един далечен фар, като око на гларус, напълнено със морска светлина, повика ме при себе си. Не зная - да ида или тука да стоя. Поглеждам към морето. То люлее и себе си, и хиляди звезди като златни отпечатъци о…
Таг
Таг от общността Поезия.
Всички видими публикации от общността по избрания таг.
До утрото Един далечен фар, като око на гларус, напълнено със морска светлина, повика ме при себе си. Не зная - да ида или тука да стоя. Поглеждам към морето. То люлее и себе си, и хиляди звезди като златни отпечатъци о…