есенно (2)

Лятото беше тук. До скоро. Още виждаме стъпките му по пясъка - неговите отдалечаващи се стъпки. Къде е, защо ни остави?

Може би вятърът го издуха и то отлетя, като пъстро хвърчило.

Може нашето лято е отишло в незнайни страни, да търси нови цветя и пеперуди.

Може би то ни се обиди: помисли, че сме свикнали с него и сме спрели да му се радваме.

Но не, то не ни беше омръзнало. Просто... бяхме заети с друго. За малко. И когато се огледахме - то вече не беше тук.

А може би просто тук му доскуча. "Не се сърди, една сутрин аз ще замина със слънцето."

Интересно е да обиколиш света след слънцето.

А после - един ден да се върнеш.