Приятелство

Значи съм се променила....а?
И ти имаш телефон.Звънни ми ти!
Как така не се обаждаш.
Как така чуствата се промениха.
Как така нищо вече не усещаш ,когато се прегърнем.
Как така нали уж бяхме семейство.

Ти щеше да стоиш до мен и аз до теб.
Щяхме да се пазим и бедите да прегазим.
Мразим вече всичко в нас и се обиждаме без глас.

За нас вече няма вчера - има само днес.
Колко стрес изживяхме и колко много се смяхме

Бях до теб и в дните на тъга.
Когато ти се искаше да си сама с болката.
Нямаше тайни и лъжа,но до сега
когато се появи Тя
ЛЮБОВТА.

Как да се боря с това,
как да се боря с чуствата
Трябваше да избера между две прекрасни сърца
А как бих могла да сторя това
без някой от двама ви да нараня.

Направих своя избор-ти не го прие.
Държа се като дете,което не ще да порасте.
Каза ,че сърцето не расте
и в него имам място само аз и ничий друг глас.

Удари ме с думите в сърцето
и над мен се завъртя небето.
Детето в теб умря
и аз съм отговорна за това.
Как мога да се чуствам сега?

Чуствам ,че съм лъжа
Някаква мъгла.
Безнадеждно е да ми простиш
защото не аз ,а ти сгреши.

Сега кажи....признай пред сърцето!
Как не бих могла да избера порива на сърцето?