Объркано
Ти ще ме намериш - в това съм сигурна - и ще обгърнеш цялото ми сърце в малката си ръчичка. Чудо. Моето дете. Толкова красиво, толкова истинско и желано, колкото цял един човешки живот... Не знам дали ще си родено от мен или някога ще срещна погледа ти и ще знам, че аз съм твоята майка. Знам само, че много ще те обичам. И че най-голямото ми щастие ще бъдеш ти ...
Ти може би ще имаш тъмни къдрици или светло-пухкав ореол коса. Може да си със бистри сини очи или да имаш огромните кафяви очи с дълги мигли.. на баща си. Може да обичаш ванилов сладолед или да предпочиташ течен шоколад. Може да искаш да станеш точно като мама или да бъдеш моя пълна противоположност. Това няма значение наистина - има значение единствено да се смееш. И да бъдеш щастливо.
Ще дойдеш ли? И кога ще дойдеш? Ще бъда ли готова? Ще заплача ли от щастие и страх? Дори когато пиша тези редове ме е страх...
Толкова съм слаба понякога... Видях една детска количка, а вътре имаше детенце с пухкави ръчички и усмивка сравнима единствено с неземното.. То ме погледна, засмя се и запротяга ръчички към мен. Моята карма -- привличам децата като магнит още откакто бях на 11 години и за пръв път гледах племенничката си за повече от час... Не съм сигурна защо децата ме обичат - може би защото в погледът ми усещат нещо, присъщо почти на всяка жена - топлината от мисълта за собственото й дете един ден...
Искам те. Страхувам се. И всичко е толкова прекрасно и страшно. Да живея с мисълта, че един ден ще те има. И красотата няма да ме подминава вече на сладко прискърцващите колела на щастлива детска количка...
Кога ли ще те пожелая истински, тук и сега?
Ти може би ще имаш тъмни къдрици или светло-пухкав ореол коса. Може да си със бистри сини очи или да имаш огромните кафяви очи с дълги мигли.. на баща си. Може да обичаш ванилов сладолед или да предпочиташ течен шоколад. Може да искаш да станеш точно като мама или да бъдеш моя пълна противоположност. Това няма значение наистина - има значение единствено да се смееш. И да бъдеш щастливо.
Ще дойдеш ли? И кога ще дойдеш? Ще бъда ли готова? Ще заплача ли от щастие и страх? Дори когато пиша тези редове ме е страх...
Толкова съм слаба понякога... Видях една детска количка, а вътре имаше детенце с пухкави ръчички и усмивка сравнима единствено с неземното.. То ме погледна, засмя се и запротяга ръчички към мен. Моята карма -- привличам децата като магнит още откакто бях на 11 години и за пръв път гледах племенничката си за повече от час... Не съм сигурна защо децата ме обичат - може би защото в погледът ми усещат нещо, присъщо почти на всяка жена - топлината от мисълта за собственото й дете един ден...
Искам те. Страхувам се. И всичко е толкова прекрасно и страшно. Да живея с мисълта, че един ден ще те има. И красотата няма да ме подминава вече на сладко прискърцващите колела на щастлива детска количка...
Кога ли ще те пожелая истински, тук и сега?
Току-що бяхме на гости на наши познати. След 7 месеца ще си имат бебе... А аз? Аз кога ще си имам?
Боли...
Заглеждаш се в количките, защото си един такъв човек, който ще бъде прекрасна майка след време. Обичаш децата и подсмърчаш след всеки усмихнат биберон.
Струва ти се, че си готова да го имаш. После нямаш нищо против да изчакаш, защото осъзнаваш, че детето не е само въпрос на емоции т.е. си достатъчно отговорна.
Някой ден, когато си 100% убедена, че си готова и го искаш, то ще дойде. "Ти ще ме намериш - в това съм сигурна..." - сама си го казала.
momo, колкото и тривиално да звучи, все си мисля, че ще бъдеш невероятна майка, както си невероятна жена. Не се страхувай.. ти си силна!
Винаги му идва отвътре на човека как да се справя със ситуациите. И ще усещате интуитивно кога и как да постъпвате...
А по-добре е да изчакате за по-подходящ момент, ако сега не ви е такъв, макар че такъв по принцип все не идва. Никога май няма да сте в абсолютно подходящия момент и да кажете "Ей, сега, ми е момента за дете!" И хич не чакайте принца на белия кон, защото може да се разминете в желанията си. Раждайте си, когато решите вие. Принцът пък съвсем никога няма да е готов....
Ще сте чудесни майки, защото имате добри сърца и почтено отношение към другите. И ще можете да създадете възпитате това и у детето си и да изградите стойности млади хора - не сте като модерните майки, които смятат, че сменянето на памперсите е най-голямото усилие, което една майка може да поеме между две цигари време....
поздрави!
Таничка, благодаря за милите думи!:)