Мамка му... не съм дорасъл да пиша тук. Не съм се развил до толкова, че да имам какво да дам тук. Аз не мога да дам нищо тук... Но мога да взема... Мъничко, но все пак ;)
Ти можеш да дадеш много тук. Достатъчно е да напишеш за онзи цъфнал храст пред блока ти/университета/любимото заведние. Достатъчно е да разкажеш за онези съботи и недели, когато си бил малък, а мама е правила курабийки в кухнята и из цяла къща се е носел топъл аромат или татко те е завел на риба, или си скачал на село в купи прясно сено. Можеш да напишеш за игрите на топка. От кога не си го правил? Щастлив ли беше? Защо не го направиш пак? Разкажи ни аз момичето с плитките от третия чин до прозореца, онова, което ти толкова харесваше, когато още не знаеше какво е любовта. Или за мястото, където би завел едно момиче сега. Или за някоя твоя мечта. Рисуваше ли на последната страница на тетрадките си? В тон с 'оранжевата' песничка, в какъв цвят би оцветил живота си днес? Защо? Как би искал да се казваш, ако беше елф? Винаги има за какво да пишеш. Ето, стани и погледни през прозореца. Направи го! После се върни и напиши на какво ти приличаше онзи голям облак? На локомотив? Слон? Захарен памук? Пумпал...? Ако няма облаци, или има, но виждаш в тях само безформен атмосферен въздух километри по-горе, непременно прочети някоя ала Астрид Линдгрен книга и тогава погледни небето отново. Усмивки!
Достатъчно е да разкажеш за онези съботи и недели, когато си бил малък, а мама е правила курабийки в кухнята и из цяла къща се е носел топъл аромат или татко те е завел на риба, или си скачал на село в купи прясно сено.
Можеш да напишеш за игрите на топка. От кога не си го правил? Щастлив ли беше? Защо не го направиш пак?
Разкажи ни аз момичето с плитките от третия чин до прозореца, онова, което ти толкова харесваше, когато още не знаеше какво е любовта. Или за мястото, където би завел едно момиче сега. Или за някоя твоя мечта.
Рисуваше ли на последната страница на тетрадките си? В тон с 'оранжевата' песничка, в какъв цвят би оцветил живота си днес? Защо?
Как би искал да се казваш, ако беше елф?
Винаги има за какво да пишеш. Ето, стани и погледни през прозореца. Направи го! После се върни и напиши на какво ти приличаше онзи голям облак? На локомотив? Слон? Захарен памук? Пумпал...?
Ако няма облаци, или има, но виждаш в тях само безформен атмосферен въздух километри по-горе, непременно прочети някоя ала Астрид Линдгрен книга и тогава погледни небето отново.
Усмивки!