Малкия принц

Не се притеснявай, и аз когато прочетох на 9 години "Малкият принц", нищо не разбрах. Тогава схванах книгата като някаква приказка за принц, скитащ между звездите. Сега, когато вече съм чела n на брой пъти книгата, мога да кажа , че това е приказка, но за възрастни, приказка за тези,които са останали деца. Заслужава си да я прочетеш! Всеки един ред носи неповторимо усещане, и с всеки прочит ще откриваш нещо ново! Непременно се снабди с тази книжка, сътворена от ръката, сърцето и душата на Антоан дьо Сент Екзюпери! Може да ти е интересно, че това е четвъртата книга по издаваемост и продаваемост на света, след Библията, Корана и "Капиталът". Първите три са донякъде специализирани и не са интересни за всички, но "Малкият принц" трябва да присъства във всеки дом! Книжката е издадена към юли 2005 година на 117 езика. Включително на езика на берберите и многочислените племена, живеещи в пустинята Сахара - амазиг. Е, има някои проблеми с превода на понятия като "самолет", "вратовръзка", "абсурдност" и др., но преводачът се е справил. ;-§) По-сериозен проблем се появил в превода на турски език. Наложило се тази приказка да бъде забранена, най-вероятно заради този абзац: "Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкият принц, е астероид Б 612. Този астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, през 1909 година, от един турски астроном. Тогава той съобщи и доказа откритието си на Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото. Възрастните са такива. Астероид Б 612 запази честта си благодарение на един турски диктатор, който наложи на народа си да се облича по европейски под страх от смъртно наказание. Астрономът повтори доказателството си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Този път всички бяха на неговото мнение." Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Малкият принц

Orri, аз си мисля, че това не е книга за деца, или поне не за малки деца. На мен също не ми хареса, като бях малка.

Лилия, много интересен коментар. И аз от години се сещам да си я дочета принца, ама тъй съм я забутал из дебрите на стаята, че май ще бъде по-лесно да си я купя пак.

Не е за малки деца, наистина. Аз за първи път я прочетох на 7, след "Лукчо" и "Пипи". Да не ми е харесала, не знам, не помня, но определено ми беше скучна. Забавен ми беше само моментът с боата, глътнала слон.
В последствие, когато се записах във Френската, това беше първата книга, която ми подариха на френски. И беше вълшебство.Пазя много скъпи спомени, свързани с нея, първото ми пътуване във Франция беше по повод пиеса, адаптирана по "Малкия принц"...Спомням си дори репликите...Il etait une fois un petit prince qui habitait une planete a peine plus grande que lui et qui avait besoin d'un ami...

"Малкия принц" си е наистина класика, но и другите книги на Екзюпери има защо да се прочетат. Например в "Южна поща".. (не съм сигурна дали в нея или в "Нощен полет")... та там пишеше за едно момиче, което затваря прозореца и то е все едно притваряш стъклена витрина пълна със звезди.. Изглежда много красиво, когато не ви го преразказвам аз. Ще го потърся, за да цитирам.

Сега обаче изниква въпросът защо тази книжка е включена в задължителната програма за изучаване при положение, че тя не е за деца.

Момо, и аз харесвам другите книги на Екзюпери. Особено ми допада "Земя на хората". "Южна поща" и "Боен пилот"- също ги препрочитам. Преди няколко години ми попадна и "Спомените на розата" от Консуело дьо Сент Екзюпери. Това е книга, съставена от спомените на съпругата на Екзюпери. Горещо я препоръчвам, но....дано не се разочаровате от истинския Антоан дьо Сент.

Трябва ми резюме на "Малкият принц". Ако някой може да ми помогне... Ще му бъда доста благодарен :}:}

Книгата е 100 страници и е с картинки!Чете се за максимум час...Толкова ли нямаш  един час,за да прочетеш нещо красиво?
Бих ти написала резюме,но не и при положение,че дори труда да напишеш молбата си на кирилица не си положил...
Успех все пак.

Малкият принц е една от най-карасивите книги, които съм чела.
Тя те събужда от сивото ежедневие, в което влизаш като в пещера, и дори не се усещаш, за да се разбудиш. Като светъл лъч ти показва, че най-истинските неща са и най-простички... Че смисълът на живота е радостта от това, че си полезен. От това, че си жив, както и нещата и хората, които обичаш.
Тя разказва и за отговорността ти към всичко, което си създал. Защото, ако нямаш смелостта да застанеш зад него в труден момент, то значи си готов да се отречеш от него. А отречеш ли се от нещо, което си сътворил, се отричаш от самия себе си...

Аз съм на 40 години и днес за първи път прочетох тази хубава книга. Да, наистина е хубава и много поучителна, но си признавам, че е трудна за разбиране за дете на 6 г. и половина, колкото е детето ми. Наложи се да я прочета, заради него. Малко са хората в нашето общество, които виждат хубавото със сърцето си. Ние живеем в един пълен със завист свят, хората сме се отчуждили един от друг и никой на никого не помага, а само му спъва работата.