Какво бихте нарисували на небето?
Аз казах:"Нищо!"
Помислих си, че няма нужда да рисувам нищо на него, защото там си има всичко. Всичко необходимо за този свят съществува в този свят. Няма нищо излишно, нищо повтарящо се, нищо несъвършено...
Всъщност истинския прекрасен свят е не непременно добър, но е непременно съвършен в своята пълнота и неповторимост...
А ако се наложи да добавя нещо, просто ще затворя очи и ще си го измисля... то ще се появи, ще започне да съществува... И светът вече няма да е същият. Но пак ще си е така цял и съвършен, и прекрасен!
Помислих си, че няма нужда да рисувам нищо на него, защото там си има всичко. Всичко необходимо за този свят съществува в този свят. Няма нищо излишно, нищо повтарящо се, нищо несъвършено...
Всъщност истинския прекрасен свят е не непременно добър, но е непременно съвършен в своята пълнота и неповторимост...
А ако се наложи да добавя нещо, просто ще затворя очи и ще си го измисля... то ще се появи, ще започне да съществува... И светът вече няма да е същият. Но пак ще си е така цял и съвършен, и прекрасен!
Идята ми за анкетата беше не да променяме небето, а просто за миг да го направим различно, по-вълшебно... Защото винаги се усмихвам на следите от реактивни самолети и се питам къде ли водят... А понякога просто ми се струва, че небето сякаш се е одраскало и това ми напомня за брането на шипки в късното лято и за наранените ми детски колена..
Винаги се усмихвам на дъгите като на нещо адски рядко и необикновено.. Спомням си за пречупването на светлината, което се опитваха да ни обясняват в часовете по физика и за мечката, която се жени в такива дни.. Не знам защо се сещам винаги и за мечетата с нежни сърца, които образуват дъги от коремчетата си и за малките момиченца, които минават под многоцветната лента и стават момченца...
Усмихвам се на облаците с форма на цветчета и се радвам на миговете, в които небето е една синя поляна с маргарити...
Приятно ми е да вярвам, че някой ден ще видя на небето да се гонят деца или да пускат хвърчило и тогава бих си помисла, че Малкият принц не е съвсем сам там горе...
Харесвало би ми и да има две слънца... Може би точно така поставени, че да е ден по цялото земно кълбо (не, че не обичам нощта).. И тогава, в този ден с две слънца... ако аз правя сапунени мехури, вероятно и други щастливи хора по целия свят ще правят същото и ще ми е едно такова много хубаво.. и сапунено...
Толкова е тъмно навън. И е толкова светло пред екрана на монитора.