Имало едно време...

Имало едно време...

Имало едно време едно момиченце. То било малко, с бистри любопитни очи, розова рокличка. Момиченцето винаги се смеело. Обичало музиката, слънцето и хората. Вярвало в доброто. А най-любимото му занимание било да стои с котето на терасата и да пуска сапунени мехури в синьото небе.

Сапунените мехури били разноцветни и красиви - различни по големина, топчици, идеално кръгли или по-продълговати, големи и малки, те се гонели из въздуха и отразявали смеещите се очи на момиченцето в гладката си повърхност.

Но годините минавали и детството бавно си заминавало. Момиченцето пораснало. Сменило розовата рокличка с черни дрехи,