За теб мамо

 Как невидими остават
 изморените очи на мама
 вече даже време нямам,
 да се вгледам...
 Извинявай мамо!

 Не разбрах кога пораснах
 как от всичко те лишавах
 от съня, от залъка, от младостта ти
 неразбрах...
 Благодаря ти мамо!

 Даже и да се завърна
 от света отритната, сломена
 във прегръдката на мама,
 аз ще съм спасена,
 знам....
 Прости ми мамо!