Едно коте разказва... (нещо като 2ра част)

Ако вече сте чели моята предистория, значи знаете какво сладко коте съм аз. Толкова-толкова мило...



Как попаднах точно на тези двамата у дома! Абсолютни сухари и освен това са безкрайно скучни.
Чак ми се приспива от тях...


Помагам им с къщната работа и дори с ремонта...


А не получавам нищо в замяна... Какво ли не правя, за да привлека малко внимание...
Гледам ги умилително... Викам ги...


Правя всякакви опити да ме забележат...


Дори съм малко груба понякога...


А друг път безкрайно нежна...
Нищо не помага...

Повдига ми се от тях...


И от извратеното им чувство за чистота. Къпят ме всяка седмица.


Сякаш не мога да свърша това сама... с по-малко вода.. но повече старание... и.. нежност..
 
 
Не знам защо още продължаваме да спим заедно...


Ще започна да спинкам само на табуретката. Да видим кой ще ги гушка тогава! Кой ще им мърка на възглавницата...

Ще ги науча аз!