Сърдечно благодаря на всички, които дойдоха. Не беше важно колко, а че са от сърце. Когато човек няма почти никакви приятели, няколко такива на точно място и в подходящото време са всичко, от което се нуждае.


 
Благодаря за усмивките и атмосферата!



Милена, освен че направи най-големият сапунен мехур, донесе две красиви торти. Пред тях моето несполучливо творение съвсем заслужено получи от Тони името "Мечо кюфте" :)  За съжаление не можахме да се справим с толкова сладко, но поне на пиенето не му се дадохме.
Възможността да закуси с торта остана за Наско, който гостоприемно ни приюти в по-късните часове чак до сутринта.
Имаше разноцветни балони,
сапунени мехури, луна!...


Успях да не се почувствам никак стара и днес, няколко дни по-късно, си мисля, че над времето стои личното усещане за нещата. Ако в душата ти има дъга, никога няма да ти липсва мекотата на дъжда или лъчите на слънцето. Ако някой надува с теб балони, не е важно, че отдавна не си играл с децата на пясъчника... Ако още можеш да караш колело или ти се танцува под уличните лампи..



Ако, когато погледнеш нагоре за теб винаги има значение овцата изяла ли е цветето или не...

Ако не спираш да си пожелаваш желания...
 
.. и да вярваш, че ще се сбъднат...