Не съм...

Ти можеш да дадеш много тук. Достатъчно е да напишеш за онзи цъфнал храст пред блока ти/университета/любимото заведние.
Достатъчно е да разкажеш за онези съботи и недели, когато си бил малък, а мама е правила курабийки в кухнята и из цяла къща се е носел топъл аромат или татко те е завел на риба, или си скачал на село в купи прясно сено.
Можеш да напишеш за игрите на топка. От кога не си го правил? Щастлив ли беше? Защо не го направиш пак?
Разкажи ни аз момичето с плитките от третия чин до прозореца, онова, което ти толкова харесваше, когато още не знаеше какво е любовта. Или за мястото, където би завел едно момиче сега. Или за някоя твоя мечта.
Рисуваше ли на последната страница на тетрадките си? В тон с 'оранжевата' песничка, в какъв цвят би оцветил живота си днес? Защо?
Как би искал да се казваш, ако беше елф?
Винаги има за какво да пишеш. Ето, стани и погледни през прозореца. Направи го! После се върни и напиши на какво ти приличаше онзи голям облак? На локомотив? Слон? Захарен памук? Пумпал...?
Ако няма облаци, или има, но виждаш в тях само безформен атмосферен въздух километри по-горе, непременно прочети някоя ала Астрид Линдгрен книга и тогава погледни небето отново.
Усмивки!