Три нощи до пълнолуние, Част 3
Беше глуха нощ. През целия ден палещото пладне прежуряше в изпръхналия чернозем. Сухият въздухът трептеше в слепи очертания, а пожълтели треви се увиваха като фитили в есенни стърнища.(...)
Публикации
Само публикациите на veselin от всички общности.
Гатанка за четящите книги
От коя книга е следното стихотворение ??? Много ми е интересно дали в някой ще се е запечатал този стих... :) Приятел мил дойде ми на гости един ден. Парици да заеме...
"Еротика в полумрака", редактирана от Shtepselinka
Едри капки се сипеха по Ню - Йоркските булеварди… Пресечки, светофари, кръстовища - тихо забравени се преливаха в еуфорията на безброй луминисцентни светлини… Фарове се лутаха глухо из тъмните улички, а тихи въздишки се…
Алтернативи
Тръгвам в многоточията. Стъпвам – точка по точка. Като че ли съм водно конче, което каца от цвят на цвят, за да прекоси блатото.
За Принца, Злодея и Жабата X
Глава X Когато Тони напусна малкото селце и за пръв път прекрачи границите на китната планинска местност, в която се намираше то, сърцето му взе да тупка все по-бързо и по-бързо... За пръв път се чувстваше толкова сам,…
Железопътни Линии (Стихотворение)
Железопътни линии и релси
За Принца, Злодея и Жабата IX
Глава IX В малкото, китно селце, разположено на около десетина левги*, северозападно от равнината Гилорей припламваха огньове... Беше студена зимна вечер, а сивият пушек се извиваше над колибите и вдъхваше онова тайнств…
За Принца, Злодея и Жабата VIII
Глава VIII - Смъртта на Меливурн Меливурн попълваше войските си... Беше свиреп...Беше провокирал, заличавал, мразил, и ненавист люта бе вселил в душите на безбройния отряд... Армията ехтеше, а лидерът бе въздесъщ – жест…
За Принца, Злодея и Жабата VII
Глава VII В прегръдките на стонове незнайни
За Принца, Злодея и Жабата VI
Глава VI Онези очи никога нямаше да бъдат забравени, ни тихият шепот, низ от незнайни, звучни слова, ни сатененото докосване от устните, вишнево-розови... Но той трябваше да бърза, нещо не му даваше мира, тихо, безспирн…