Не бива сине да се учиш
Отивам си ненужен никому. Какво остава подир мен? Сурови поетични викове по този свят опропастен,
Публикации
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Към Хамлет в нашите души
О,Принце! Докога, ще те измъчва онзи твой въпрос: Да бъдеш или не?... Къде да бъдеш? В страна в която никой не желае, да бъде отговорен?
71 години от рождението на Висоцки
Аз днеска твоят ден ще почета. Настройдав си китарата и нека сама запее. Аз ще помълча, да те усетя и да ми посветиш.
Ще се случи
Идват нови надежди. Сбогом стари кресла. Пътят е като прежда, ред е на младостта....
В купето на мечтите
Уж е гара, а няма влакове. Пушеци от цигари и сервитьор. В купетата нито куфари, ни сакове. Водката е посрещащия алкохол.
За ловците и за жадните
Научи се, да стреля по сърни. Все стреляше по мърдащи мишени. Не знаеше, че изстрелът боли, куршумът щом целунеше червено.
Размисли пред вратата
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена. Дълго я гледах, но не посмях, пак да почукам и тихо да вляза. Стоях колебливо, обзета от страх." Жени Георгиева Вратата ти, отдавна е затворена. Отдавна няма пушек във комина. Ц…
Направи го, Господи!
Господи, защо се отегчи? Ти създаде зверове и хора. Разлика между им, не личи, хищници са в собствените спорове.
Вглеждане в себе си
Напудрих тишината като бебе. Надеждата увих във памперс здраво. Мечтата си нахраних със безвремие, а мъката подквасих като хляба.
За яйцата, стачката и...деколтето
Жена ми, искаше яйца, две само, нямало да стигнат... Вземах пазарската торба и хукнах право в магазина.