Лунна приказка
Погледа ми празен, разпилява шепата останали мечти. Небето ги поглъща. Притъмнява. Блесват ослепителни звезди...
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Погледа ми празен, разпилява шепата останали мечти. Небето ги поглъща. Притъмнява. Блесват ослепителни звезди...
Не град, а цяла вселена. Пловдив душата ми взе. Градът е създаден за мене. Градът със любов ме обзе.
Непривично е свита душата, лешояди-въпроси летят. Ще се вдигне ли утре мъглата? Как да стигна отвъдния бряг?
И днес Герак, след толкова години, живеещи във друг, модерен век, вълчеят се роднини със роднини, врагуват все човек срещу човек...
Духай ветре и дано успееш от скалите влага да изстискаш, а с водата искам да полееш да разцъфнат всички земни истини. Духай, да смразиш до корен всички дето смучат без да дават плод. И когато всичко е обичане, и когато…
Плаче душата ми сякаш трепка камбана, ехо заграбва от времето тишина. Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана, пъстра от случки, мечти, свобода...