Отдавна не бях се сещал за тебе, но тия дни ме обзе непреодолимо желание да ти пиша. Работата е там,че преди около година минах през едно село и се позадържах там, та не ми оставаше време да ти пиша, но сега ме налита да си вървя, и ще ти разкажа всичко накуп.
Селото е едно такова китно и приятно, скрито в полите на планината. Името му беше... няма значение – сега се казва Розово.
Има си за кмет един отвеян момък с вечно кахърна физиономия, толко...

Хаха! Супер! Тази година за първи път се хванах да гласувам за конкурса за Евровизия и моите хора спечелиха. Много се надявам Стунджи и мацето (не му запомних името) да стигнат до финала на Евровизия, а защо не и да вземат голямата награда. Най-после една истински българска песен да отиде на Евровизия. Желая им успех!

Петя ме беше поканила на купон. Това, само по себе си беше странно, но аз с готовност приех. Стоях на празния площад и чаках.

От скука, а и както се прави обикновено на среща, постоянно се оглеждах, откъде ще дойде тя. Мразя да правя това – изнервя ме, но какво да се прави – бизнес!

Беше ми казала само къде и в колко часа да я чакам. Нищо повече. Не попитах за подробности, защото знаех, че няма да ми каже.

Петя бе най-странното същество, което позн...

- Ния може ли да се обади?

- Няма я.



Беше на поредното запиване в ателието на шефа. Там се целунаха за първи път, бяха пияни. Всички бяха пияни.

Танцуваха в тясното пространство между масичката и табуретките - имаше място само за една танцова двойка.

После седнаха, после всички си отидоха, после той разкопча панталона й, вече се развиделяваше, беше студено, но те не усетиха студа.

После отидоха да спят в общежитието, при Маргарита. Спаха там цял ден ...

- Виж каква хубава къща!

- Мда, хубава е..

- Я чакай да я огледам...

Какво има да я гледаш, скъпа? Аз не мога да я понасям...

Шест години... Пътека направих до втория й етаж. Тук живее Н. Сигурно още ме ревнуваш от нея. А за какво ли? Нали изхвърлих пръстена с буквата й в контейнера?

...