Новите ДОИ

Благодаря!

Моля, моля :) 

За горния пост ползвах информация от МОН. Пита се в задачката как ще влезе в сила новият училищен закон, след като не всички стандарти ще са готови до 1 август. Все пак е нужно и технологично време за обсъждането им. 

Но ще поживеем, ще видим. 

Щях да се учудя, ако веднъж нещо се случи както трябва. Но ето, отново нещата стават адски трудно и мудно.

Тери, всеки ден си втълпявам, че понеже нищо не е наред, трябва да свикна с това положение и някак да го приема, колкото и да не ми харесва. Човек не може до безкрай да се блъска в стени и да води безплодни битки. Мисля, че имам известен напредък, защото от някогашната ми борбеност остана само едно притъпено чувство на разочарование.  

За съжаление човек е такова животно, че свиква с абсолютно всичко. И с лошото и с доброто. Ако обаче свикне с лошото, то носи след себе си още лошо, не само за него, но и за близки, околни и сънародници. В сферата на образованието сме свикнали да виждаме как се подиграват с учителите, въпреки, че те бяха будителите, които са ни съхранили като българи, заедно с църквата. Бяха положени на пиедестал по времето на Освобождението, за да бъдат забравени и поругани днес, когато образованието е по-ценно от злато.
Не бива да се губи кураж. Може би липсва достатъчно надъхване, когато виждаш, че повечето хора приемат примиренчески начин на мислене? А вероятно те се примиряват, защото са наложили нещата така, че да виждат "врага" другаде. Вероятно статуквото е променено така, че да не се обвинява властта, а да стимулира търсенето на грешката вътре в теб, дори и когато тя не е там. Сигурно казват на учителите - взимате малко, но това е защото сами сте си го направили. Вижте ей онази гимназия, там са много добре. Бъдете като тях. Но пропускат, че не са дали възможности това да се случи.

Точно така, Тери! Причините ти си ги изтъкнал и те се коренят в отношението към учителя и в напълно загубения му авторитет, без който вече не може да се упражнява професията.

Тук говорим за морална деградация и за пълно изпростяване, оглупяване, оскотяване на немалка част от българското население. Няма да се извинявам за тежките думи. Унизително е да те оценява полуграмотен човек, който на всичкото отгоре има самочувствието, че разбира от възпитание и образование. Обикновено такъв човешки екземпляр, ако е родител, само на думи е много загрижен за детето си. На практика той не отделя време да му погледне тетрадките, да го попита какво учи, а да не говорим, че детето му има нужда от общуване и от куп други потребности, за да се развива нормално.

Настъпи време, в което всеки друг в нашата сфера има право и власт, но не и учителят. Всеки тъпак може подло да ти вмени всякаква вина, особено ако ти си учител, който поставя някакви изисквания. Не говоря за големи изисквания, а да речем - за писане на домашни или учене на уроци. Всеки може да излъже по твой адрес и после иди доказвай, че нямаш сестра.

Една много опасна тенденция е това да виждаш нещата само от собствената си камбанария и да не си в състояние да погледнеш по-далече от носа си. До гуша ми е дошло от родители, които вместо да помогнат на детето си, когато то проявява агресия, са способни да обвинят целия свят, но никога и за нищо на света да не признаят, че детето им прави грешки. Детето се чувства закриляно от тях, когато тормози другите, и проблемите не се решават, а само набъбват. Това е пример за една криворазбрана родителска обич, граничеща с тъпоумие. 

Съжалявам, но много горчилка съм събрала, а липсата на оптимизъм при мен се дължи на факта, че няма как възрастните хора да бъдат накарани да мислят по друг начин. За тях образованието не е ценност и никога не е било, а училището е място, където децата престояват, докато те са на работа. Те не разбират от образование, а манталитетът им и начинът им на живот е такъв, че няма никаква надежда някога те да станат възпитани хора или да поумнеят. 

Поли, нацели ме в  десетката.. Но този път като родител... Моят син беше един от тормозените... Но си представи ситуация на заблудени родители с подкрепа на директор(личен приятел на родителите) и класна между чукът и наковалнята. Няма да ти казвам, че още чистим последиците, а някои никога няма да бъдат преодолени...
Ако беше само авторитетът на учителя, който е пострадал, може би нещата щяха да са преодолими. Нали авторитет се руши, но и се изгражда.. Обаче, когато посягат на качества, които изграждат учителя като личност- достойнство, чест, отговорност, съвест... е това вече е позорно... Чудя се дали тая система(образователната) на този етап е за мен и дали не е отново време да "изчезна" за малко или повече от нея...

Вили, представям си ситуацията и от двете страни - на родител, чието дете е тормозено и който не може да надвие на директора, личен приятел на агресорите, и на учител, комуто може да се припишат всякакви вини - как той не е разбрал, не е видял, не е застанал на "правилната" страна и т.н. 

"Позорно" е най-точната дума, когато говорим за извращенията, на които все по-често става жертва учителят. Нарочно не искам да си подбирам думите, защото тук иде реч за нещо много опасно като тенденция. Всички тези случаи са класически примери за формиране на чувство за безнаказаност, липса на самокритичност, което създава усещането у детето, че то постъпва правилно, като тормози останалите. Така се създават реални условия да се отглеждат престъпници. 

Липсват правила и съответно санкции - без санкции няма правила! - които да регулират отношенията. Уродливостта стига до там, че невиновният, сдържаният, възпитаният родител или учител (какъв недостатък в днешно време, нали?) бива обвинен във всичко, за което онзи отсреща може да се сети. Обикновено нахалният родител се ползва с някакви протекции, но не е задължително. Достатъчна сила му дава делегираният бюджет, заради който често пъти се правят компромиси. 

А за решението да се оттеглиш - в такава работна обстановка то е напълно логично, защото всеки човек има лимит на търпимостта си. За себе си мога да кажа, че никога не съм допускала, че обществото ни ще произведе подобен вид или тип родители, които не си дават сметка, че са врагове на децата си. Не съм си представяла, че ние, учителите, ще се налага да общуваме все по-често с толкова посредствени, арогантни и безпринципни представители на човешката раса, които не са способни да осъзнаят какви ужасни грешки вършат като родители, най-йезуитски оценяват работата ни като педагози и учители и грубо се намесват в нея. Отвратена съм.