Хайде да посмятаме... пак за стандартите за издръжка на ученик
29 Февруари 2008, 18:45 2 коментара , 15 прочита Етикети : финансиране на образованието, стандарт за издръжка, общински и държавни училища, държавно-делегирана дейност
Всички вече познаваме добре Решението на МС (№20) с което се определят стандартите за издръжка на ученик. Всички знаем и, че тези стандарти силно се различават в зависимост от това дали училището е общинско или държавно.
Едно от нещата за които не се бяхме замисляли, е че стандарта за издръжка на учениците в държавните училища представлява 100% от издръжката им, а този на общинските - 100 % минус финансирането на местните дейности, които би следвало да се финансират от общината от нейни средства. За ваше улеснение ето ги изброени местните дейности във функция образование изброени в същото решение на МС (изключвам тези, които се отнасят до детските градини - също 3 на брой):
- Столове;
- Извънучилищни дейности;
- Други дейности по образованието (такива впрочем има и държавно-делегирани и не е лоше МС да уточни - кои "други" са местните и кои държавно-делегираните).
Ще ви дам пример от София с две много добри училища, сигурна съм, че във всеки от големите градове има по повече от един такъв. И уточнявам изрично, че примерът няма за цел по никакъв начин да поставя по съмнение друго освен логиката на системата на финансиране, чрез единните стандарти за издръжка.
На Патриарха на един и същи тротоар през 650 метра са разположени Художествената гимназия и Френската гимназия. Имат еднакви размери (еднакви режйни разходи) и учат еднаква възрастова група ученици, които влизат в тях с изпити и излизат със специфични знания и умения, които ги няма в много други училища. Гледани отстрани - разликата в разходите им не би трябвало да е голяма.
Допускам, че в Художествената има сериозни разходи за бои и др. материали, платна и изложбени зали, както и че учениците не работят в групи по 25-27, защото трудно си представям ателие с такива размери. За Френската със сигурност знам, че много искат да работят в малки групи (но могат да си го позволят в редки случаи на ентусиазирани учители доброволци), както и много искат да имат езикови стажове и други практически занимания свързани с основното им образователно ноу-хау, но за това разчитат единствено на спонсорски инициативи, както и за костюмите и декорите на театралната трупа и други супер ценени от учениците неща.
Знам, че екипът на Художествената, също влага постоянни усилия в търсене на спонсори, за да финансира интересни дейности и добри условия за младите творци. Което значи, че т.нар издръжка от 2036,00 лв. не е достътъчна, за да стигне Художествената гимназия стандарта за качествено обучение, който преследва. Въпросът, който ме тормози е - за какво по дяволите ще стигне тогава издръжката от 980,00 лв., с която Френската гимназия трябва да се справи със същата задача? И очаква ли правителството "общинските" дейности по функция образование да представляват 50% от издръжката на ученик в общинско училище в общините с най-плътна училищна мрежа (т.е. най-ефективните от бюджетна гледна точка)? Ако това е очакването - какво делегирано има в дейностите. То май си е направо джойнт венчър!
Може, разбира се и да греша. Затова моля всеки който знае сходни по параметрите на учебния си процес и размерите си държавни и общински училища да пише какви видове са и какви прилики и разлики вижда помежду им. Да не би пък аз да се лъжа и да съм се сетила за някакво изключение. Стават грешки. Знае ли човек
в. Класа
Станка ДИНЕВА
Формулата гарантира диплома, но не и качество
От началото на прехода досега в България са закрити близо 3000 училища - предимно в малките села и градове с намаляващо население. Освен тривиалната причина - липсата на достатъчно средства, намалява и броят на децата.
Механичното прилагане на критерии като брой ученици и отдалеченост от друго образователно заведение се оказа недалновидна мярка, заради която властите са на път да нарушат българската конституция, която гарантира свободен достъп до образование. Насеченият релеф на България и разпръснатостта на махалите в планинските райони изправи някои от тях пред перспективата да останат без училище.
Достъп до образование -до 20 км "отстояние"
Така се роди идеята за "защитените училища". Те трябва да дават равен достъп до качествено образование и да не натоварват повече от нормативно определеното децата. Изчислено бе, че тези школа не бива да са по-отдалечени от 20 км от мястото, където живеят учениците, и пътуването да не трае повече от 30 минути. Всяко школо, което е по-далеч от посоченото, но отговаря на няколко изисквания, може да получи статут на защитено. В планинските и полупланинските райони разстоянието може да е и по-малко заради лошите пътища и начупения релеф. За определянето му ще се прилагат коефициенти, които са от 1,1 до 1,5. Така отдалечеността на училището може и да падне под 20 км. Възможно е да има селища, които да са примерно на 10 км, и училищата им да бъдат спасени.
Неприложим към всички учебни заведения у нас се оказва и принципът за брой ученици в съответния клас. Затова в "защитените" няма да се прилага правилото за най-малко 16 деца в паралелките от първи до четвърти клас и 18 ученици - за тези от пети до осми клас. Критерият да се затварят школа при под 64 ученици в началните школа и под 136 - в основните, няма да важи. По-малкият брой деца обаче създава проблеми с финансирането на учебните заведения.
Докъде стигат 1151 лева за издръжка
Определените с бюджета за тази година 1151 лв. за издръжката на един ученик 6 защитените учебни заведения не стигат Причината е, че не може да се съберат необходимите пари, за да работи без проблеми школото. Изчисленията сочат, че ако децата в едно основно училище са 100, на него могат да бъдат отпуснати 80% от средствата, необходими за минималния брой ученици по норматив. Тоест, за липсващите 36 ученици държавата ще доплаща около 33 000 лева - по 920 лв. на дете.
Ето и един пример за едно подобно хипотетично училище. Ако в него учат 100 деца, за подготовката им държавата официално може да отпусне максимум 115 хил лв. Към тях евентуално ще се прибавят посочените допълнителни средства. Така бюджетът на такова школо може да достигне около 140-15 хил. лв.
Същото правило ще важи за началните школа - най-големият проблем в малките селища. Изглежда немислимо да се събудят в 5-6 часа 7-годишни деца, които да пътуват още 30-40 минути и след това да участват адекватно в учебния процес, категорични са преподаватели и психолози.
По изработената от просветното министерство формула държавата вече е определила около 80 защитени школа. Списъкът не е затворен и броят им до края на годината се очаква да стигне до 100, а през следващата - 200. Правителството даде възможност на общините също да допълват списъка. В повечето проблемни региони вече са изпратени предложенията за присъединяване към списъка на училища, за които общинските съвети са дали съгласие.
Без лимит при "защитата"
Няма горна граница за броя на защитените учебни заведения. В Пловдивско вече е взето решение училищата в градовете Лъки и Клисура, в селата Буково и Искра, Първомайско и в Наречен да продължат да работят
Почти всички действащи школа в Кърджалийски район (извън областния център) ще получат статут "защитено училище". Например в Чернооченско (след като за 10 години бяха закрити 11 начални и 3 основни училища) ще продължат да работят учебните заведения в Житница, Бели вир, Паничково, Минзухар. В община Кирково защита получават школата в Драганова, Горски извор, Старово, Пловка и други.
Във Видинско вече е поискана защита за седем училища - в Грамада, Арчар, Раковица, Бойница, Рабиша, Чупрене и Горни Лом. Областният управител на Перник Иван Димитров е поискал съхраняване на образователните структури в Дрен, Извор, Трън, Земен, Ковачевци. По-малко ощетени са Ямболско, където от защита се нуждаят общообразователното училище в Болярово и в Гранитово. В Русенско със специален статут ще е школото в Сваленик.
Нормата е под условие
Държавата сама обяви за защитени училищата в районите с ниска гъстота на населението - Трън, Трекляно, Маджарово, Невестино. Такива ще са и тези в Чипровци и в село Красен, община Генерал Тошево, както и в софийското село Осеновлаг, чепеларското Забьрдо, смолянското Смилян.
Защитените училища са спасителният пояс за някакво спазване на конституционните норми в българското образование. Те са и начинът да се научат на "четмо и писмо" хиляди деца, които не живеят например в София, където според доклад на Световната банка училищата са твърде много. Но освен това са и средство за правене на политика. Засега у нас най-далновидно я води ДПС - партията на Ахмед Доган е на път да вкара в списъка на защитените почти всички села, в които живеят нейни симпатизанти.
Говорейки за достъпа до образование обаче, държавата, изглежда, пак забрави за качеството му. В последния си доклад миналата есен Световната банка констатира, че 40% от децата на 15 години у нас са на минималното и дори под него равнище на грамотност при четене (два пъти под средните нива за Европа и 2,6 пъти под изискванията на Лисабонската стратегия). А ако през 1995-а все още сме имали някаква слава по математически познания на българските ученици, по темпове на понижение на този тип знания сега сме най-зле. Така че освен достъпът, трябва най-сетне да се гарантира и качеството.
ФРЗ не се изчислява като % от издръжката, а колкото да стигне за сегашните заплати и 10% увеличение през юли. Както се вижда от горните проценти, ФРЗ е почти целият разход от делегирания бюджет, т.е. чака ни година на жестоки икономии. Без външни приходи на училището или съкращения повече от това увеличение е невъзможно. Говорим за училище с по 26 ученика в клас, 6 паралелки във випуск, горе-долу равномерна възрастова структура на учителите, без раздут щат.
Юли месец 10% увеличение ще има цялата бюджетна сфера, не само ние. Общо с миналогодишното увеличение с натрупване се получават 30% увеличение, далеч от 47%, с които се достига 650 лева средна заплата.
Реалното увеличение обаче е по-малко, защото премахнаха муравейките.
Изводите си направете сами.
Слайд 2 Цел на семинара
Да събере на една място основните партньори в процеса на реформата за обмяна на идеи
Да се изясни чрез дискусия какво е постигнато дотук и какво остава да бъде направено
Насоки за следващи стъпки
Слайд 4: Основни послания
1. При намаляване на разходите, уверете се, че всички деца имат достъп до добро училище
2. Необходимо е проблемите с неравнопоставеността да бъдат следени и решаване
3. Необходимо е да се довърши рамката за отчетност на децентрализираната система
4. Цялостна оценка: имате градивните елементи за подобряване на качеството.
По мои спомени това е първото официално признание, че "намаляваме разходите". Не, че не знаехме, но според представителите на правителството беше точно обратното - разходите непрестанно се увеличават.
Също така ние ще сме вероятно първата държава в света, която ще постигне в непроизводствена сфера едновременно намаляване на разходи и повишаване на качество. Без да разполага със система за измерване на качеството. Или може би именно заради това.
Още не сме видели всичко. След гъстата мъгла относно съставните части на стандартите, ни предстои да видим "довършване на рамката за отчетност на децентрализираната система". Интересно кой ще я прави? Министъра на финансите няма нужда да се мори, щото за отчетността на второстепенните и третостепенните разпоредители с бюджетни кредити си има много ясна рамка. А Министъра на образованието не знам какво би искал да види отчетено, след като както пише Имхотеп, с таз годишните "вложения" се покриват регулираните от него самия възнаграждения и остават неплатени сметки за режийни. А "други доходи" общинските училища не могат да докарат без други правомощия за разпореждане, каквито "прескочените" от правителството общини (Закон за ДБ 2008) няма да им дадат.