Ден четвърти
17/12/06 Пренесох багажа, пренесох себе си минах на пръсти по моста без очаквания, без сценарии, нека нещата сами се случват. Изтръпвам: да видя теб, да те прегърна, да се разтопя! ...
Публикации
Само публикациите на petkata от всички общности.
Летище
Летището се е нагледало на усмивки и сълзи...на хора, които се обичат. Стоиш на пръсти и се опитваш да видиш над главите на навалицата любимия човек дали излиза с раница на гърба през плъзгащите се врати. Махаш с ръце д…
Ден втори
15/12/06 Ранени сме и тримата...ти знаеш и всеки носи своя камък на врата си. Ти беше, ти си, ти ще бъдеш най-нежното за мен създание. Как искам да се върна у дома си!!! Със теб да идем някъде далече сред хора нежни и р…
Да бъда себе си?
Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия.…
Да бъда себе си?
Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия.…
Ако не сега, кога?
Сега е утре, утре е сега. Ела...да ти разкажа нещичко. Стряскам се, че пронизвам мълчанието с недооформени изречения и изгубени думи, страх ме е да говоря, и да мълча дори ме е страх. Вчерашното кафе още седи на масата…
Ако не сега, кога?
Сега е утре, утре е сега. Ела...да ти разкажа нещичко. Стряскам се, че пронизвам мълчанието с недооформени изречения и изгубени думи, страх ме е да говоря, и да мълча дори ме е страх. Вчерашното кафе още седи на масата…