Душата ми е извор
Сънливи сенки, наздрачено тихо… душата ми е извор неотпит, неслучени пендарите от дни тежат навътре зад очите . Кошута съм. С душата си те искам нестинарската, оная - дето в кърпа я привързах и ти я дадох да я къташ в п…
Публикации
Само публикациите на marsi71 от всички общности.
СБОГОМ ЛЯТО
Реди по калдъръма злато изгревът, трептят въздушни въпросителни. Наперушинени накацалите гълъби танцуват туист по парапета на съседа. Краката им са розови… С мирис на кафе и прясно недопушена цигара прозорецът откашля о…
***
Боли от невнимание когато приятелите си отиват и е тихо пътеките оттатък изгрева са бели от недомлъвки и съмнения. Луната – въпросителна непревъзмогнали обидата поредната Боли от непремислия изказани и премълчани помахв…
А БЯХ ЕЛЕНА
А БЯХ ЕЛЕНА Сива самота протяга пръсти през огледалото навярно спомени от стари снимки в черно-бяло Душата ми е мрамор. А бях Елена……. Красиви скулптури на лицемерие приятелите. Някога се смеехме а Пепеляшките завиждаха…
ЩЕ ТЕ ПУСНА
Сподавен стон след шепота на длани, докосване по кожата … полекичка, очи в зеници приютили залези, невинна плахост. Срамежливо нежно пригушени в перото на глухарче полягат утолени сетивата, палитрени въздишките на вятър…
m
Нека аз да съм
Нека аз да съм оная другата - различно скришна, за пред всички чужда, ненужна вещ, сред невъзможно нужни удобства... И горчивото в кафето, и трънчето в петата, и въздишка в соленото на скулите заспала, разбъркала станда…
ПРЕД ДЪЖД
Изтече луната в пазва на облак. По гърба на тъмното вятърничава струна нежност разсипа звездите – бледи слънца с оранжеви устни. Спусна се като въздишка мъглата, избледнял седеф. Нощта занича скришом под полата и - жарт…