Размисли за самотата
Снощи ми хрумна нещо. Нещо, което до сега не бях осъзнавала... Разбрах защо понякога когато има хора, които обичам и които успяват да ме правят щастлива край мен, пак се чувствам самотна...
Само публикациите на ladyfrost от всички общности.
Снощи ми хрумна нещо. Нещо, което до сега не бях осъзнавала... Разбрах защо понякога когато има хора, които обичам и които успяват да ме правят щастлива край мен, пак се чувствам самотна...
странно нелепо досадно скучна... мрън...
Не знам какво точно да кажа в случая. Знам, че много може да се каже... Но думите избягаха някъде... само аз май останах на потъващия кораб...
Ами чакам си, какво друго да правя.
Най-сетне днес да се добера до моите си минутки.
По разни причини не мога да ги изпратя тия SMS-и... Но те ще си ги прочетът тук някой ден...
Е, днес определено не ми е ден! В момента се пробвам да ви пиша с една ръка и да престана да хлипам...
Както знаете, моя милост стажува в местното ТВ студио. Голямата дилема беше дали когато задължителната ми лятна практика приключи (тя приключва днес - б.а.) ще остана да работя като репортер...
тръгвам си
Вчера научих една много неприятна новина. Не ме засяга лично, по-скоро засяга моя близка приятелка, но бях направо ошашкана