Една малка лична трагедия
Вчера научих една много неприятна новина. Не ме засяга лично, по-скоро засяга моя близка приятелка, но бях направо ошашкана.
Малко предистория...
С тази моя приятелка едно време бяхме вероятно най-близки, но тя тръгна по своя път, аз по моя... Още повече, че на няколко пъти много ме разочарова това момиче и се отчуждихме... И все пак ми е мила и ми е мъчно как си съсипва живота. Но си обещах да не й се меся, просто нямам право.. Като иска нека си чупи главата. Аз мога само съвет да й дам...
Във вторник вечерта тя ми се обади. Звучеше много странно по телефона. Някак уплашена, разтревожена, тъжна. Май плачеше... Попита ме дали съм в Шумен, искала да се видим да говорим. Аз не бях там. Попитах я какво се е случило, а тя ми каза, че не е за по телефона и като се прибера в Шумен напременно трябва да се видим... Споделих със Светлина и Дамян и започнахме да гадаем какво може да е. Тя се опасяваше, че може да е бременна и реших, че е ходила на лекар и са се потвърдили опасенията й... Реших че е това и го изхвърлих проблема от главата си...
Но снощи Светлина мина през къщи да ме види. Каза, че се е видяла случайно в Шумен с тая моя приятелка (която всъщност е и нейна приятелка) и тя й е казала какво се е случило... Приятелят й, скогото за мое огромно съжаление се разделиха съвсем скоро, катастрофирал и починал... Аз направо стоях като тресната... Вярно, беше пълен кретен и гадняр, но беше хлапе. Ако не се лъжа беше по-малък от мен и тепърва започваше живота си... Не го познавах и не ми е особено мъчно за него, все пак за мен е просот име, статистика... Но ми е ужасно мъчно за приятелката ми...
Не съм се видяла още с нея, но си представям какъв кошмар е това за нея. Като знам колко е емоционална и колко много държеше на него и колко много го обичаше въпреки всичко... И като си помисля, че шанса да е бременна от него е почти 90% и...
Един провален живот... Не, два провалени живота и може би още една самотна майка...
Децата, със или без бащи, израстват някак и успяват да се справят с живота, вярвай ми. Поне повечето. Дори децата, към които съдбата не е била твърде справедлива понякога израстват повече хора от останалите. Самотните майки в днешно време не се осъждат толкова жестоко от обществото (както преди години), а и когато човек е толкова млад, макар и с дребосък до себе си, пак е твърде вероятно да срещне истинската голяма любов.
Само за пример - имам една приятелка, забременя от простак, който й предложи единствено пари за аборт и никаква подкрепа. Тя си остави детето и то сега е прекрасно малко ангелче. Баща му никога не се и поинтересува, макар тя да се обади след раждането да му съобщи, че има син.
В момента тази моя приятелка е омъжена за друг човек, който е осиновил детето й и мислят за второ. :)
"Истински окончателна е само смъртта." Хемингуей
Може би ще ти се стори цинично, ако ти кажа, че се касае за три провалени живота, но не тези, които ти имаш предвид. Момчето, което си е отишло безвъзвратно. И неговите родители, които са живели напразно и никога няма да се възстановят. Момичето ще си преживее живота, ще има много радост и любов в бъдеще. Бременността обаче, ако я има и не е желана: може да има един незапочнат живот. Наистина е страшно колко е крехък живота.
(малко място за въздишки)
Бъди сигурна, че това дете ще стане човек. Вярно, малко болезнено и много бързо, но ... Тревожи се за майката.
И ние ще и се тревожим за нея, но на теб позволявам да тъжиш до три дни и след това да се товариш само с твоите грижи. грубо, но Panta rei!
(всичко тече) дори и сега да не ни се вярва.
Облак.
Тъмен. И синьо - черен. И зъл.
Облак.
За нови жертви дошъл.
Не прибира
сърцата за хлад прежаднели.
Не прибира
вдовици с коси побелели.
Не облива
с труд засети простори.
НО облива
сърцата с надежди празни и не нови.
Облива, залива,
души наводнява.
И горест по-черна прелива -
виждаме вече само едрата плява.
Днес приятел умира,
утре слънце изгрява.
После облака пак ще залива,
сигурен, че съм слаба плява
(чудеше се къде ми е тъжната поезия - ето една импровизация специално по случая)