Спасение в бяло
Какво спасение! Снегът вали и на душата ми е бяло, бяло... От черни истини не ме боли, светът е сякаш под венчално вало.
Публикации
Само публикациите на iva_kova от всички общности.
Болка
Гръм удари.Вятър писна. Цвят покапа - тих и бял. Дъжд се сипна, ядно плисна тротоара онемял. Птица викна.Стон изхлипа.
...
Благодаря ти, Веско. Стиховете ми не са нови и с новия им прочит точно това търся - поглед отстрани. Това са моментни чувства без редакция, от каквато имат нужда .Харесвам твоята поезия и затова уважавам мнението ти.
СЛЕД ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ
най - после се срещнах със себе си. Бях смешно ударена. Облизах си жалките рани и страшно заплаках. Разтопиха се видимите планини
Без теб
ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно. Как искам само да бъде Вчера! Да си повярвам, щом се излъжа, че ще почукаш, че съм ти нужна. До тук е Някак.Нататък - трудно.
Предателство
Танцуваше виното в лудия пулс на кръвта и струните късаха голия бент на нощта в бедрата на нежнокрасиви жени. Кръстосваха бяг светлините на синьозелени лъжи