Трафик
Онзи ден се измайтапих с един колега с въпроса:
Ако от София до Пловдив се стига за максимум 2 часа, а от центъра до младост за 1 час, то въпросът е на какво разстояние е Пловдив, щом Младост е на 7 км.
Отговор нямаше, само смях, и то горчив.
Какво се случва тези дни? Митинги по спирките. Като казвам митинги имам предвид стотици хора, които не стоят само по спирките, но са застанали и на пътното платно, защото няма място на спирката.
Това едно на ръка е опасно, а второ говори само за безотговорност. Не ми пука Бойко Борисов как ще се вайка, кой му е виновен, кой му е крив и защо. Пука ми за това, че вече и час и половина не са достатъчни за да се прибера вкъщи. Движението от НДК до Младост е просто ужасно. Вече ми стана практика да вървя пеш от НДК до Орлов Мост - хабя калории, пък и изпреварвам таман 5 автобуса с номер 76. Да не говорим колко са общо автобусите, които изпреварвам с моя бързоход. И на Орлов мост хващам не този автобус, който съм видял на НДК, а може би петия пред него.
На какво се дължи това? Според мен отговорите са прости:
1. Много хора дойдоха да живеят в столицата и пътищата и не могат да поемат всички.
2. Няма добро регулиране на движението.
3. Досега не се даде и 1 лев за разширение на съществуващите пътни "артерии".
Кметът Бойко Борисов в типичен за него стил само се вайка, тръшка и обвинява. Ремонтира няколко улици, които дори нямаха нужда от ремонт. Сега явно чака европейските субсидии - вече имаше коментари за това, как някои изчакват и не действат в момента, дори и да имат бюджет за това.
В столицата вече пътуването е безобразно. Автобусите са претъпкани и ако по соц време ни се струваха пълни, сега са още по-пълни и интимни. Не ми се мисли какво ще стане, ако падне сняг и кмета пак е изненадан. Тогава сигурно ще се прибирам вкъщи към 22 часа, освен ако не взема да си тръгна пеш и да измина тези ми ти 7 километра. Само че зимно време трудно се върви... по улици, които не са изчистени. А освен това сума ти простаци на пътя ще сменят окраската на дрехите ми перманентно.
Въпросът ми към вас, блогерите живеещи в София е - усещате ли разлика в задръстванията от миналата година? Да ви се струват по-брутални? И какво правите за да ги преодолеете?
Ако от София до Пловдив се стига за максимум 2 часа, а от центъра до младост за 1 час, то въпросът е на какво разстояние е Пловдив, щом Младост е на 7 км.
Отговор нямаше, само смях, и то горчив.
Какво се случва тези дни? Митинги по спирките. Като казвам митинги имам предвид стотици хора, които не стоят само по спирките, но са застанали и на пътното платно, защото няма място на спирката.
Това едно на ръка е опасно, а второ говори само за безотговорност. Не ми пука Бойко Борисов как ще се вайка, кой му е виновен, кой му е крив и защо. Пука ми за това, че вече и час и половина не са достатъчни за да се прибера вкъщи. Движението от НДК до Младост е просто ужасно. Вече ми стана практика да вървя пеш от НДК до Орлов Мост - хабя калории, пък и изпреварвам таман 5 автобуса с номер 76. Да не говорим колко са общо автобусите, които изпреварвам с моя бързоход. И на Орлов мост хващам не този автобус, който съм видял на НДК, а може би петия пред него.
На какво се дължи това? Според мен отговорите са прости:
1. Много хора дойдоха да живеят в столицата и пътищата и не могат да поемат всички.
2. Няма добро регулиране на движението.
3. Досега не се даде и 1 лев за разширение на съществуващите пътни "артерии".
Кметът Бойко Борисов в типичен за него стил само се вайка, тръшка и обвинява. Ремонтира няколко улици, които дори нямаха нужда от ремонт. Сега явно чака европейските субсидии - вече имаше коментари за това, как някои изчакват и не действат в момента, дори и да имат бюджет за това.
В столицата вече пътуването е безобразно. Автобусите са претъпкани и ако по соц време ни се струваха пълни, сега са още по-пълни и интимни. Не ми се мисли какво ще стане, ако падне сняг и кмета пак е изненадан. Тогава сигурно ще се прибирам вкъщи към 22 часа, освен ако не взема да си тръгна пеш и да измина тези ми ти 7 километра. Само че зимно време трудно се върви... по улици, които не са изчистени. А освен това сума ти простаци на пътя ще сменят окраската на дрехите ми перманентно.
Въпросът ми към вас, блогерите живеещи в София е - усещате ли разлика в задръстванията от миналата година? Да ви се струват по-брутални? И какво правите за да ги преодолеете?
"Тъй като започвам работа в 10:00ч., в 9:15 вече стоях чинно на автобусната спирка – пътувам с рейс №72. Имаше още две жени, които нервно потупваха с крака и се питаха кога ли ще пристигне рейсът, ще закъснее ли, дали изобщо ще пристигне – тривиални разговори за всекидневието.
Постепенно към нашата групичка се присъединяваха още и още хора. Тропаха с крака. Разговаряха за графика на линиите. Оглеждаха се нервно. Ослушваха се... И идваха още хора. И още хора. И още, и още – цял митинг... а автобус нямаше." Диана Цветкова
Стори ми се подходящ цитат. Иначе аз се научих на търпение, научих се да слушам радио, да размишлявам и да се абстрахирам от прегръдката на тълпата.
Освен това, честно казано, откакто се преместих в друг квартал (почти година) и пътувам с тролей 2 съм много доволна. Да, кръстовището на СУ е проблем, но иначе не е толкова пълно, нито задръстено.
Да се върнем на тема - транспорт в столица отврат, помня като бях мъничък стигах с трамваят до центърът за 20 минути, сега - за 45 и пак доволен и то като се има предвид, че в западна София се радваме на метро. Причина за това е, че всеки провинциалист пристига, разбира се с колата си и тръгва смело по улиците, въпреки че е взел книжка в градче с един светофар, който се включва специално за шофьорски изпити. Друга сфера на абсурдът - диво строителство и фантастични цени на недвижими имоти.
Та провинциалисти се тъпчат в София, а аз веч се чудя дали дае не се чупя в някое малко спокойно планинско градче.
Многото хора в столицата няма как да бъдат избегнати. Но мога да ви кажа, че и градския транспорт си го бива. Не, че не си знаете, но да спомена какво ми прави впечатление. Да, събират се хора по спирките. И как няма да се събират, след като 20 минути чакам 204 и виждам 3 броя 76 (ако не бъркам номера) в разтояние на по малко от 2 минути. Първият беше пълен до безобразие, вторият по-малко, а третият си беше напълно празен.
Да, и на мен ми се иска да пътувам по-бързо от точка до точка. Но пътищата и подобни случаи (описания по- горе), като този, който е ежедневие... Мисля, че проблемът не е толкова в хората.