Писмо до Босфора
Като късна казън в непредвиден стон, мимолетна безвъзвратна тишина ще ме облъхне, на лазуритения Босфор дарявам блянове сапфирени. Карнеолът на Пушкин ме повежда в архиви, астрономическа ентропия нефритена побягна в бар…
Публикации
Само публикациите на Teomira от всички общности.
T
SONETTO
SONETTO Сонетна пролет и контеса, гондоли пъстри, но сами, реката чака, но уви – завеси спусна тъжна меса. Плачете до полуда дива, вълшебно е небето днес, сеньори пеят във унес, луната е отломка жива. Какъв е този маска…