Само публикациите на NikolajPenjashki от всички общности.
Към този нечовешки страшен хълм, където триединно светят страдание и вяра, и надежда…“ Йордан Кръчмаров Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на ме…
Влюбена жена сред лехи от рози. Търси слънцето.
Красива жена под цъфналата липа. Майско слънце.
Сребролунна нощ. Оскъдните ми мисли утрото посрещат.
Свечерява се. На скамейката в зори любовна двойка. ...
Дъждовно време. Листата ронят сълзи. Есента дойде. ...
Есенни листа. Посипали гората. Килимът красив. ...
Усетих повея на вятъра, разпилял като есенни листи мислите ми. Усетих прилива на вълните, заляли с устрем душата ми. Усетих изгрева на слънцето, устремило погледа си в сърцето ми. Не ще забравя! © 2006 Николай Пеняшки -…
Времето ме довя на тази земя. Времето ми поднесе любовта. Времето издуха младостта ми. Времето в стъкленица ще затворя и ще отпия! © 2006 Николай Пеняшки - Плашков
