n
Да те сватосат по неволя Готварската престилка я чакаше висяща на забития пирон на стената. Тя вдигна загрубялата от работа ръка и свали мръсната престилка. Виждаше се, че е била бяла, но в недоимъка се сдоби с много пе…
Публикации
Само публикациите на JuliaSeeland от всички общности.
.....
ИДЕАЛИЗИРАНО........... . . . . Какво е писателя.За мен е човек с изтънчен характер и странен мироглед,някак различен от болшинството хора, за тях е неразбираема структура на криво разбрана представа за живота и всичко…
.......
Да си толкова близо и толкова далеч до степен на пълна победа, или на пагубна загуба. Безпомощна или вече достатъчно силна да вземеш златната ябълка на раздора. Толкова близо и така далечно ти се струва протягаш ръката…
........
Душата ми е стегната сега, сърцето ми разкъсано кърви от света да ме заличи се опитва някой без права над моята душа да контролира се опитва моята съдба. Унижена и със страхове всети в мен опитва се черния козел да зали…
.............
На брега на морето в къщичка една бяха скрити най-ценните неща. Прага и прекрачих и видях много прах, някак самотни бяха захвърлени мечтите върху купища редове от масивно дърво те чакаха да се случи нещо различно. С год…
..............
Мъничко дръвче си засадих в двора, а то порасна бързо към простора на небосвода. Клони изви и стълбичка с тях изгради. Тръгнах аз по стъпалата и качих се на небесата, пухкави облачета се бяха разстлали, но се отдръпнаха…
.........
От китарата струна се развърза сама и тръгна по света. Излетя към Айфеловата кула, след това посети езерата, за които бе чувала, че са надарени с неземна красота. После посети ниагарския водопад и се наслади на тази бла…
.........
Жената лежеше на земята като птица, чиито криле съдбата грубо отне. Неспособна да лети из небесните ширини и да защити малкото си дете тя чакаше деня, когато крилете някой можеше отново да и донесе. Един гепард над нея…
............
Нощната лампа се умори от топлината на крушката да я гори и реши да се освободи. Хитро успя топлината да утрои и крушката да изгори, щом я откачиха я от контакта тя побягна към вратата, където я очакваше хладинката. Лам…
.........
Запетаята се луташе сама върху текста сега и се чудеше къде да застане. Луташе се ту назад, ту напред, между всеки ред, че този поет я бе забравил в тази творба, а тя бе съвсем сама. В този метафоричен разказ се чудеше…