Само публикациите на Eowyn от всички общности.
Ето това се получи след шоковата терапия на ентусиаст. Запалих свещи, разпръснах снимки, набутах бившия 5 минути по телефона да ме успокоява, гледах снимки, ревах на The Unforgiven II (много зле ми влияе тая песен),изпи…
Просто се усещам как натам вървят нещата. След едноседмичната ми еуфория около сватбата, чашите, дрехите, обувките (или по-точно липсата им) за подписването, почвам прогресивно да се депресирам.
Тъй...някой си търсят спонсори за стихосбирка, други направо работа ;)Че ми писна на сегашната да ни въртят както им падне...
Дойде и моят ред :) Малко бързо, малко странно, но факт. Преди месец и нещо, когато ми предложи, мислех, че едва ли не се шегува и приех, и аз почти на шега. А толкова много ми се искаше да не се шегува и да е приел мое…
открих това днес в Дира и ми стана интересно, та реших да го споделя с вас (макар че и вие сигурно сте го видели :) ). Напомни ми някак за "Марсиански хроники" на Рей Бредбъри , които четох преди много време и си спомня…
Имало едно време една жена,която много искала да има детенце. Посъветвала се със старата знахарка от селото, но тя не успяла да и помогне.Молила се на всички сили, но само от Слънцето получила отговор:
Тя и моята така. Всичко ме боли - гърбът,кръстът. Ама аз съм сиградско чедо,бре. Асфалтно! Какви са тези неща да редя дърва за къщатаза зимата. Или пък да опъвам въжета по колове в градината, защотокраставицата е увивно…
Дълго време ме нямаше...И за тия две-три седмици животът ми се обърна и аз не знам на колко градуса...<br />Разделихме се с Алекс.Нещо,което не мислех,че някога ще стане.На него му е тежко, но аз пък вече не можех, няка…
Мдаааам, понеже съм нагла и чета хорското инфо като се регистрират,забелязвам,че явно на зодия рак най-много им се ще някой да се рови вуж анонимните им блогове..
Е,днес надминах себе си в категория "най-откачена неосъществима в следващите 20 години идея на годината".
