На една годинка

н.

   Бъди здрава!

   Изпращам ти за подарък шепи от българското мартенско време.Тази година Баба Марта при нас се е заинатила като дърто магаре,както вчера ми каза една умница сладкодумница и преди да си тръгне ще покаже всичко но което е способна!!!

   Изпращам ти и българско слово....

   Знаели прабългарите мъдростта на годините,че по-лесно е да посадиш дръвче,отколкото да го отгледаш.По-лесно е да забиеш копие в земята и да кажеш:"Тази земя е моя!",а по-трудно е да оградиш тази земя с яка стена,да я направиш неуязвима от враговете и след това не само да я уголемиш,но и да заставиш враговете да те почитат като неин владетел.

   За българите най-страшната клетва била:Да ти останат конете без ездачи!...но каквито и клетви да били изричани срещу българските владетели,българските бойни ездачи винаги имали коне,а българските бойни коне винаги имали ездачи и българските ханове били наричани "ювиги"...Така и са останали през вековете за поколенията.

   Който има очи-да гледа,който има уши-да слуша,така от край време започвали да говорят вестителите пред насъбрания народ.

   Реката-пълноводна или пресъхнала,с водите си или името си ще протече през столетията,защото и една пресъхнала река може да живее във времето.Вечни,непроменими като земята и небето са началата на онзи живот,който ражда една нация.

  Във всичко,навсякъде и всякога човек има свой миг от неизброимото време.премерено му е колко да пробяга от общия път на рода и племето.

   Да проживееш сто години и то в радост и веселие е най-голямото българско пожелание.Нека други си пожелават хиляда или десет хиляди години-те лъжат и себе си,и останалите.

   "Човек дори добре да живее,умира.Но смъртта нима всичко унищожава?В чужд аул те изпращат по дрехите,а в своя те изпращат по делата.Един умира,но след него друг се ражда.Племето ще продължи да се плоди,конете ни винаги ще имат ездачи и никой не ще смее да стъпи в следите на стъпките ни....Човек дори и сто години да живее,пак умира,но делата му са вечни-ако наистина са големи,велики дела...Делата остават."

   Така ювиги хан Омуртаг обобщава житейската мъдрост на българите.И той,българският конник продължава да върви по своя безкраен път,защото огънят угасва,но не изстива.Вятърът отлита,но пак се появява.Дъх от дъха на вятъра,пламък от пламъка на българщината...

   Който има очи-да гледа,който има уши да слуша тази стара и вечна легенда.И трябва да я знаем нашата,българската легенда,защото живеем и ходим по българска земя,или далече от нея я носим в сърцето си.Защото реките и планините я разказват и предават от поколение на поколение."Където мине твоят път,навред из родните предели,ще чуеш тихо да шептят старите легенди.Извират те от всеки кът,подобно ручеи бълбукат....разказва дядото на внукът."

   А те,легендите,са паметта на българското племе.Народ,който няма памет,няма бъдеше и не оставя настояще.Човек да запомни,трябва да забрави,но остава важното,великите дела извършени в името на българския народ...За да го има и до днес...

 .... Изпращам ти още виртуален букет от здравец,вързан с червен конец-за късмет и здраве.