Кралица Елизабет Втора почина

Тачер може да е емблематична, но уви в крайно негативна светлина личност. Да не забравяме, че я наричаха желязната лейди и то не без причина. Репресира в кръв стачката на миниорите породена от мизерията до която води авторитарната й ултра-либерална политика, същата, която се прилага от чилийската диктатура на полковниците след преврата срещу демократично избраното правителство и убийството на Алиенде. Чили е страната, в която крайно дясна военна диктатура, подкрепяна всячески от САЩ и Великобритания, позволява да се експериментира нео-либерализмът, който в последствие беше наложен в почти цял свят посредством световните финансови институции и продажните местни елити и покорните им медии. Така че, не само държавният капитализъм е пагубен за всичко живо..., но и частният (който също до голяма степен е държавен), както можем да го наблюдаваме ежедневно с унищожаването на биоразнообразието, мизерията, климатичните промени...

Не съм запознат с тази стачка, но ще потърся информация. Принципно за да нарекат някого "железен" не е защото много устоява на страдание, а по-скоро не се огъва на натиск. Времето по което Тачър е премиер е сложно и е било необходимо да се действа смело и със сигурност е имало и голяма съпротива. Накрая обаче е останал ореолът на велик държавник.

"Стачката на миньорите остави дълбоки и незаличими следи в колективната психика на британците. Трудовият сблъсък започна през март 1984 година и продължи повече от 12 месеца, като на моменти кадрите напомняха на гражданска война.

Борбата на миньорите имаше силно символично измерение. По онова време във Великобритания се сблъскаха две съвършено непримирими позиции. От едната страна на барикадата се беше възправила министър-председателката Маргарет Тачър, която като консерватор искаше да оздрави държавните фирми и по възможност да ги приватизира. Тя не желаеше повече да субсидира с пари от бюджета работещите на загуба мини. От другата страна на барикадата срещу нея застана Артър Скаргил, лидер на миньорския синдикат NUM, който искаше на всяка цена да запази бита на миньорите такъв, какъвто беше дотогава. Скаргил беше известен като пламенен оратор и често повтаряше, че „капиталистическите главорези нямат работа в държавното минно дело”." - от DW. Интересно развитие на нещата. Тя реално е опитвала да им помогне, но те не са го разбирали. Малко като действията на Костов, които предприе и заради които го намразиха...

Кралицата умря! Да живее краля! Да видим Чарлз дали ще успее да бъде добър монарх. Кралицата вдигна много летвата и според мен доста дълго време ще сравняват с Елизабет и това няма да бъде в негов интерес, докато не успее да покаже свой собствен стил.

Едно момче, което се оказа англичанче, ме заговори един ден, и го питах какво мисли за Кралицата, щото ми бе интересно, какво мислят хората оттам.
Оказа се чудесен разговор, той говореше ако не разпалено и свръхемоционално, то с пълна позитивна увереност за това, което тя е правила за страната си, дори научих детайли, които не знаех: че инвестирала в неща, изобщо не е била само пасивната представителна личност, за която знаем. И също така смяташе, че "кралят" ще бъде нищо друго освен забравен, за разлика от нея, която той сравняваше с там кой беше Кинг Осмий, извинете, не съм по историята.