D
Епитафия
Майсторът храма градеше; Бяло девойче- му слънце, сянка душата му беше, ден подир ден я зазижда. Тя на момчето е либе, дето му камъка дяла. Идва вода да му носи, яка снага да му пие с черни очи черешови, Майсторът жаден…