Само публикациите на DimityrDimitrov от всички общности.
Майсторът храма градеше; Бяло девойче- му слънце, сянка душата му беше, ден подир ден я зазижда. Тя на момчето е либе, дето му камъка дяла. Идва вода да му носи, яка снага да му пие с черни очи черешови, Майсторът жаден…
шрифт | + | - | В улука на времето По листата - зелени клавиши, тимпани, по струните - жици, домажорни мелодии дъжд ще подхване - алегро за птици. Ще гърмят във небето блестящи чинели, гъргорещи туби, ще се реят сред ка…
Ирина Тя свиреше парчето „На Елиз”. Ръцете бели с вени тънки, сини, са още в мен като един реприз след тридесет и повече години. Не бях готов, не бях пораснал още. Уж на шега, но влюбен до уши, редих й стихове по цели н…
Галатея Тя бе за мен жена на полицая, на тоз етаж, апартамента вдясно. Защо дойде при мене в мойта стая и днес не знам - изобщо не е ясно. То ясно беше, че е прекалила и яла бой - видях и синините. Не можех да и дам дор…
Майсторът храма градеше; Бяло девойче- му слънце, сянка душата му беше, ден подир ден я зазижда. Тя на момчето е либе, дето му камъка дяла. Идва вода да му носи, яка снага да му пие с черни очи черешови, Майсторът жаден…