Жадни вселени
Тихи стъпки... Уморена трева. Върху белия хълбок на мрака ляга сянка на птица. Звезда с писък пада. Аз знам, че ме чакаш. Скрит сред тъмните нощни брези - силует зад кора с цвят на мляко. Губя сили, когато мълчиш и в ду…
Публикации
Само публикациите на Aspasia_Gentiana от всички общности.
Слънцето изгрява от изток
"И кучето бездомно ли е мокро от есенния дъжд? Скимти нощта." Башо На книгата прозирните, бледи страници напомнят вехнещи лотосови листа. Под нежните пръсти на японско момиче- дискретно ухание на бяла красота. Вишневият…
И капе кръв от СТИГМАТА
Ръцете ми кървят. Защо?!... Не знам. Не съм светица, за да нося тези рани, но блика кръв и търся светъл храм, в покоя му да коленича, мамо. Ти плачеш в нощите, когато ме боли и молиш Бог в сърцето ми да влезе. Да прилас…
Поглед над бездната
Пълчища от остри завои, които хапят устните на планината и мъгла, с грозен кикот търкаляща часове. Бог и Дяволът са обърнали гръб на земята. Точно сега нещо чисто трябва да умре. На две хиляди метра надморско равнище ол…
Капки горещ лед в шепите на декември
Цяла нощ плачеш тъжно небе. Синьото в черното се прелива. Не се ли утеши това твое сърце? Сякаш цяла вечност изстиваш. Под нулата паднал градусът на любовта сълзите ти замразява по тревите. Още ги има, още есенната слан…