Лято
Няма да мога да пиша писалката тръпне и букви не реди как писмо да ти напиша щом думите бягат и правят бели.
Само публикациите на жожо от всички общности.
Няма да мога да пиша писалката тръпне и букви не реди как писмо да ти напиша щом думите бягат и правят бели.
В очите ти играят езера душата ти е толкова добра и в пъсроцветната дъга под моста аз виждам мъката и любовта който си погълнало с лъчите,
Последен път обръщаме назад своя взор към училищната стая отправени напред към свойте мечти. Ний може би тъй скоро ще забравим прекараните тука дни. Пристъпваме напред към бъдещето неуверени,със страх в очите с болка че…
Чаках те мамо ,чаках те пак, мисля за тебе,мисля как за първи път целуна ме ти под светлината на красивите звезди.