Днес бях на гости на един малък човек. Имах щастието да го гушкам, люшкам, гледкам.. Присъствах на хранене, къпане, спинкане и една разходка.. (няколко смени на памперси и две преобличания). Беше вълнуващо...
После се прибрах у дома и ми се стори някак прекалено празно, твърде тихо.. и невесело. Дълго мислих..
После гледах тази снимка:



Харесваше ми все повече.. Стори ми се, че ми стои добре.. Исках го..
Затова мислих пак. И отново. По-дълго от всякога. Поставих си един краен срок.. На себе си..
И тогава ще бъда смела. Или още по-скоро.. И ще му кажа.. Най-простото нещо на света. Най-истинското. И тъй обикновено...
ИСКАМ.