Честит рожден ден, Мартин!

Днес ставаме на 1 годинка! 
Преди една година точно на тази дата в 00:55 ч. Мартин се роди толкова бързо и безпроблемно, и в продължение на един час не спря да плаче. Дори и компанията на дамата (по-късно и компания по стая) до него не успя да го успокои.:-)  И двамата бебоци непрестанно припомняха за появата си с мъничките, неукрепнали още гласчета. Плачът им беше единственият "шум" в иначе тихото по това време Родилно отделение.  Ние, двете Майки бяхме оставени за наблюдение, като в това време известявахме (или събуждахме) гордите Татковци, за да им честитим най-достойният приз в живота им! 

След няколко дни ни изписаха, и така заживяхме.... Животът на малкото човече стана моят живот!  Времето не ми принадлежеше, защото беше изцяло във властта на едно 4 килограмово бебе.  Хранехме се, спяхме и растяхме ... ден след ден, месец след месец!  А, най-вече много се гушкахме.  Мартин не може да се оплаче - осигурявах му непрекъснато най-интимен, близък контакт с мама. И така до ден днешен! :-)

Една година по-късно отново мога да кажа, че се гордея да имам Мартин в живота си!  Той е едно малко "Асланче" както аз го наричам - много силен, много енергичен, забавен, очарователен и благ.  Най-голямото изпитание, на което подложи мама беше смяната на памперса му.  Падаше (и все още е така) истинска борба. :-))

Сега в момента голямата ни страст са солетките, а откакто стъпи здраво на карачетата си опознава света с пълна сила. Може би той ще бъде техникът у дома, след като основните му цели са така наречените "забранени терени" - печка, контакти, радиатор, компютър... въобще всичко, което има копче за натискане е притегателна сила за него. Успя да повреди едно дистанционно, а зорките очи на мама го следят за следващата находка.  Нищо ново под слънцето. Минали сме по този път с баткото, Божидар. :-))

Искам да пожелая на Мартинчо няколко неща:

Първо, да бъде  много ЗДРАВ!

След това - да бъде много ОБИЧАН!

И накрая - винаги РАДОСТЕН!

А, ЩАСТИЕТО само да го споходи!


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАРТИ!