Склонни ли са мъжете да отстъпват място на бременна жена?
Ех, все си мисля, че джентълмените не са на изчезване сред българите, но напоследък ми прави много грозно впечатление, че в градския транспорт не отстъпват място на бременна жена. Аз често пътувам с метрото и днес в една мотриса бяхме три бременни!!! Аз бях с детето и някак си успях да седна благодарение на него, че е мъничък и се мушна, но докато се наместя и обърна, хоп пред очите ми още две бременни. Ама, както сина ми каза, "много бременни" :-) За момемент инстинктивно (понеже съм в същото положение) ми се прииска да взема детето в мен и да отстъпя място на едната, но се спрях. Първо, защото и аз съм бременна! И второ, защото бях с две торби, ако трябваше да взема и Бобо в мен, къде щях да си сложа багажа?! Звучи малко егоистично, ама ми е писнало от тези неудобства с транспорта. И трето, на което много се ядосах, точно срещу мен седяха две млади, хубави момчета, изглеждаха ми на спортисти и един друг мъж до тях. От моята страна - още един мъж.
Ей, никой не се мръдна! Не се помести! Не сведе дори поглед, защото в такава ситуация човек знае, че трябва да отстъпи място и чувства неудобство, че не го прави. В случая говоря за здрави, прави мъже, всичките на млада възраст. Замислих се най-вече за тези две млади момчета. Кога и къде са пропуснали да възпитат у тях чувство за уважение към другия пол, към зачитане на нуждаещия се; как те ще се отнасят към приятелките, съпругите, децата си... ?
Ама не са само мъжете. Това важи и за жените. Днес, дори и жена рядко би отстъпила място на бременна. И пак, за да не заклеймявам и слагам всички под един знаменател, ще кажа, че си зависи от човека. Ако човек е малко по-отворен към другите и не толкова съсредоточен в собствения си свят на комфорт, ако човек да си го кажа направо е - възпитан - веднага ще наруши спокойствието си и ще отстъпи място на бременна жена.
В началото аз се засягах от такова отношение. Сега се опитвам да мисля по-философски и си разсъждавам по следния начин: Никой не ми е длъжен да ми отстъпва място. Ако някой го направи все пак, то това е акт на добра воля от негова страна. И не са виновни те, ами аз съм си виновна, че си нямам автомобил (все още) и ми се налага да се придвижвам с градският транспорт. Ако не ми изнася, ей ги на такситата - хващай си едно и си се прибирай като бял човек, Десиславке.
А, най-голямата ми утеха е, че това мое състояние е временно, но не е там въпросът..., нали ?
Ей, никой не се мръдна! Не се помести! Не сведе дори поглед, защото в такава ситуация човек знае, че трябва да отстъпи място и чувства неудобство, че не го прави. В случая говоря за здрави, прави мъже, всичките на млада възраст. Замислих се най-вече за тези две млади момчета. Кога и къде са пропуснали да възпитат у тях чувство за уважение към другия пол, към зачитане на нуждаещия се; как те ще се отнасят към приятелките, съпругите, децата си... ?
Ама не са само мъжете. Това важи и за жените. Днес, дори и жена рядко би отстъпила място на бременна. И пак, за да не заклеймявам и слагам всички под един знаменател, ще кажа, че си зависи от човека. Ако човек е малко по-отворен към другите и не толкова съсредоточен в собствения си свят на комфорт, ако човек да си го кажа направо е - възпитан - веднага ще наруши спокойствието си и ще отстъпи място на бременна жена.
В началото аз се засягах от такова отношение. Сега се опитвам да мисля по-философски и си разсъждавам по следния начин: Никой не ми е длъжен да ми отстъпва място. Ако някой го направи все пак, то това е акт на добра воля от негова страна. И не са виновни те, ами аз съм си виновна, че си нямам автомобил (все още) и ми се налага да се придвижвам с градският транспорт. Ако не ми изнася, ей ги на такситата - хващай си едно и си се прибирай като бял човек, Десиславке.
А, най-голямата ми утеха е, че това мое състояние е временно, но не е там въпросът..., нали ?
В следващия момент чувам как възрастна жена ме пита искам ли да седна. Стори ми се, че не съм я чула добре, затова се приближих.
- Моля?
- Елате да седнете!
- Ами вие? (реших, че скоро ще слиза)
- Е.. аз ще стана.
До момчето седеше жена на възрастта на майка ми. Тя предложи своето място, но не се съгласих. После приех от нея да подържи рулото в себе си. Беше безумно мило.
Всички гледаха и никой не направи забележка на невъзпитания ученик.
В петък. В трамвая съм и пътувам към работа. Не е пълно, но няма свободни места. Пред мен само млади хора. Влиза бременна жена с малко момче. Никой от седящите край вратата между 18 и 40 годишни, видимо здрави, мъже не се трогва ни най-малко. Аз ставам и се наложи жената да преодолее няколко метра по-дълго разстояние в клатещия се трамвай, надявайки се да не падне, крепяща детето и голямата си чанта.
Тогава си помислих, че ако не сме жените да се подкрепяме една друга, просто няма как да се оцелее в този свят пълен с мъже егоисти.
Извинявам се за дългия коментар :)
Да дам и аз един пример от днес.
Ходя на пазар в един от магазините на БИЛА. Там има хубав детски кът и хем сина ми е доволен, че си е поиграл, хем и аз, че съм го извела на разходка. Та, бутам аз една количка тип камионче, от онези дето децата много ги обичат и вече съм се наредила на една от касите. Точно пред мен контрольорката ми казва, че касата затваря и да мина на следващата. Зад мен стои мъж. Мъжът (около 40 годишен) се отдръпна, направи ми място да се пренаредя с количката и се нареди отново зад мен. Това би трябвало да е обичайно джентълменско отношение, но на мен ми стана драго, че имах щастието да ми се случи. Толкова е рядко.
Преобладават мъжете егоисти, най-вече сред младите момчета. Дано съумея да не възпитам и аз такива синове.
"Джентълмените изчезнаха с дамите".
За да не давам основание за такъв отговор, предпочитам да разсъждавам по друг начин: Всеки е изморен и има право да поседне в градския транспорт. Привидно здавият и силен младеж може да е бил нощна смяна, или да го боли крак, а младата стройна жена може всъщност да е бременна или да излиза от болница - не можеш да знаеш обстоятелствата на всички.
Точно по тази причина в градския транспорт има предвидени места за бременни и майки с деца - не зная има ли такива места в метрото. Когато ми се е налагало, категорично съм се насочвала към тези места и съм вдигала седящия там човек, освен ако не е видимо бременен или с малко дете - за съжаление, за бабите няма предвидени места, така че те също тябва да отстъпят, ако седят на местата за бременни и майки с деца. Не случайно са предвидени такива места, и, мили млади майки - пазете си правата, ако друг не ви ги пази, защото така всъщност пазите децата си.
Но, това, което без колебание правя е да се насочвам към първото свободно място, а ако съм с детето дори и баба да ми стане, сядаме без колебание. В метрото е по-трудно, защото там още от началната спирка се качват тълпи от хора, но в повечето случаи успяваме да седнеме. Ако не успеем, обикновено се намира някоя жена (ама много рядко) да отстъпи място на детето. Да, хората са по-склонни да отстъпват място на малко дете или майка/баба с дете, отколкото на бременна жена. Нели, и в новите мотриси на метрото има такива места, но не винаги успявам да застана точно там, където те са разположени. А, също съм съгласна и с думите на твоя познат. За изчезването на дамите също може да се говори.
Иванка, да, аз разбирам какво казваш, а най-вече ми харесва акцентирането ти върху личния пример. Аз много съм наясно, че ако искаме (включвам и мъжът ми) да направим от сина ни човек, то най-силно ще му влия нашият личен пример. Ето защо, дори и да има възможност да се пресече, когато съм със сина ми пресичаме само на зелено, говоря градивни думи пред него и за него, показвам му обноски и поведение към членовете в семейството и навън и т.н. Не мога да очаквам от сина ми да израстне като джентълмен, ако още отсега не започне да се държи като такъв с момиченцата, госпожите и майка си. Като казах джентълмен си спомних как моят син произнася тази дума, въпреки че г-жа Габи, учителката им по англ.език в д.градина го коригираше многократно, та той продължи да си я произнася - джелтамен.
Трябва да пусна някой постинг с негови реплики, които са ни заливали от смях... големи сладури са малките деца.