Разни мисли....
Седим и мислим, седим и мислим и както каза Шогун, по едно време гледам - само си седим...
Аз сигурно съм единственият човек на земята, който иска бебе, а отива да му предпишат противозачатъчни. Докато чакахме пред кабинета, до нас се разхождаше момиченце на годинка и нещо...Гледах я и просто ми идеше да си хвана багажа и да изчезна, всичко да си продължи както досега - на късмет...
Много мислих. И много ме боли от нещата, които премислях. Всичко, което правя в момента, е подчинено на това желание да имам бебе, колкото и абсурдно да звучи. Досега можех да си позволя риска да забременея, все щяхме да се оправим някак - и двамата сме достатъчно борбени и силни да избутаме нещата с бебе на ръце. А аз си знаех, че така ще стане, щом започна работа. Сега не мога да си позволя риска - да забременея по време на предварителния договор, на ниската запалата. Преди все тая - все 160 лева. Сега разликата между онези 160 и около 400, които ще взимам майчински след като договорът ми мине на 8 часа и стане постоянен - ами огромна е разликата...Тъпо звучи да се юрна по доктори за едни 300 лева плюс, ама...Може би трябва да изчакаме и да ме повишат, което няма да стане, ако изляза в майчинство първата година - колежката, на чието място съм, е родила две деца и все още си е секретарка (знаех си аз, че почна ли работа ,ще ме хване амбицията)...От друга страна, за да ме повишат, трябва да взема (или поне започна) магистратурата по Бизнес администрация. Това е последното, което измислих. Т.е. най-подходящото време да имаме бебе се пада по време на задочната ми магистратура.Тогава хем ще ми изплащат майчинските, хем ще имам някакво време да гледам бебе и да ходя на лекции.Ама като гледам как съм се разбързала да завърша бакалавър пък...2007 на септември най-рано. Което значи, че 2007 мога да започна магистратура на октомври, ако не изпусна срока и не остана за 2008. Аз се шегувах, шегувах, ама май наистина най-рано се получава 2009...Каква ли зодия ще е по китайския календар...Пфу, дано до 2009 Ицо е минал на някакъв постоянен договор, като гледам програмистите не взимат никак лоши пари тук. Само дето на мен не ми се стои в София и ми се връща след магистратурата...Ще видим.
Гледам рецептата и още не мога да повярвам - искам бебе, а започвам да ги пия...
Аз сигурно съм единственият човек на земята, който иска бебе, а отива да му предпишат противозачатъчни. Докато чакахме пред кабинета, до нас се разхождаше момиченце на годинка и нещо...Гледах я и просто ми идеше да си хвана багажа и да изчезна, всичко да си продължи както досега - на късмет...
Много мислих. И много ме боли от нещата, които премислях. Всичко, което правя в момента, е подчинено на това желание да имам бебе, колкото и абсурдно да звучи. Досега можех да си позволя риска да забременея, все щяхме да се оправим някак - и двамата сме достатъчно борбени и силни да избутаме нещата с бебе на ръце. А аз си знаех, че така ще стане, щом започна работа. Сега не мога да си позволя риска - да забременея по време на предварителния договор, на ниската запалата. Преди все тая - все 160 лева. Сега разликата между онези 160 и около 400, които ще взимам майчински след като договорът ми мине на 8 часа и стане постоянен - ами огромна е разликата...Тъпо звучи да се юрна по доктори за едни 300 лева плюс, ама...Може би трябва да изчакаме и да ме повишат, което няма да стане, ако изляза в майчинство първата година - колежката, на чието място съм, е родила две деца и все още си е секретарка (знаех си аз, че почна ли работа ,ще ме хване амбицията)...От друга страна, за да ме повишат, трябва да взема (или поне започна) магистратурата по Бизнес администрация. Това е последното, което измислих. Т.е. най-подходящото време да имаме бебе се пада по време на задочната ми магистратура.Тогава хем ще ми изплащат майчинските, хем ще имам някакво време да гледам бебе и да ходя на лекции.Ама като гледам как съм се разбързала да завърша бакалавър пък...2007 на септември най-рано. Което значи, че 2007 мога да започна магистратура на октомври, ако не изпусна срока и не остана за 2008. Аз се шегувах, шегувах, ама май наистина най-рано се получава 2009...Каква ли зодия ще е по китайския календар...Пфу, дано до 2009 Ицо е минал на някакъв постоянен договор, като гледам програмистите не взимат никак лоши пари тук. Само дето на мен не ми се стои в София и ми се връща след магистратурата...Ще видим.
Гледам рецептата и още не мога да повярвам - искам бебе, а започвам да ги пия...
Особено голям беше шокът, когато кандидатствам аз за работа, и директно ми забиват въпроса: а деца имате ли? и колко са големи? Моят отговор - че са над седем годишни, и одобрителен коментар: -Ами то нали иначе само ще отсъствате...
Не е честно, ама никак. И все пак не може да се цупим, най-вече няма да помогне, но и друго - и те са си прави за себе си, все пак погледни и от тяхната гледна точка.
Може да не ти го кажат толкова директно, обаче ще си го мислят...
Най-добре е да има една-две баби, които да са на разположение и да са готови да помагат, иначе е трудничко с бройката дини.
Чувала съм жени да казват: "Първо си направи кариера, а после раждай". Чувала съм други жени да казват: "Първо си роди децата, че после напредвай в работата." Няма единни рецепти, обаче сега, след като се обръщам назад, си казвам, че все пак децата са по-спешната задача. При първа възможност гледай да се сдобиеш с тях, че иначе отлагане, отлагане...
Ей я 2009-та - наближила е. Може пък да е даже за добро: да се закалиш, да се засилиш - един вид подготовка за излитане. Защото ти ще бъдеш съд за нов живот, погрижи се за този прекрасен съд, а после ще се грижиш за плода, който ще се зачене в него.
Горда съм, че мога да заявя, че в нашата фирма винаги сме предпочитали момичетата и момчетата с деца - в смисъл, не да ги предпочетем пред другиго, а че искаме да имат деца. Хората, които са създали дете имат друго отношение към работата си, много по-отговорно и парите от нея не са им необходими само за купони... Много по-сериозни и отговорни са, защото имат семейство зад гърба си (бракът не е въпроса, а семейството...) Интересуват ни качествата на кандидата, не деца или ангажименти - такива всеки си има...
Колкото до отсъствията, те са неизбежни и при онези без деца, нали? Така че, тази седмица ще отсъства заради детенце, но следващата ще работи здраво, защото е бил доволен, че си е гледал детето спокойно. Не е ли така? А и работата никога не свършва плюс фактът, че незаменими хора няма..
Мисля, че ще стават все повече фирмите, които ще се радват на децата на служителите си...
Благодаря ви, момичета, че сте до мен!На човек му е по-леко, когато има на кого да сподели:)