Преди финала (термина)

Остават ми броени дни до финалното събитие на моята бременност.  Дори преди малко се пошегувах с човек, с който си говорех, че в най-добрия случай ще е следващата седмица, а в най-лошия - след 3.  Очаквам развръзката с нетърпение.  Не съм и подозирала, че точно в деветия месец ще се чувствам толкова зле от цялата бременност.  Не мога да спя, не мога да се храня, тоест мога, но трябва задължително да пропусна вечерята, ако искам да си спестя връщането на стомашните сокове по хранопровода ми.  Обаче, аз като не мога да спя и огладнявам много след полунощ. Обикновено се изкушавам и засищам глада си. След това трябва да стоя права или седнала, за да избегна проблемите, които се създават, ако съм легнала.  Единствената полза е, че повече не съм наддала на тегло. То и няма как с това нерегулирано хранене, пък и шефа ми от два месеца не ми е плащал заплата, та къде ти да мисля за здравословно хранене. Кисело мляко, ябълки, пържени картофи и от време на време китайска храна (салата от кълнове или спагети) - това са предпочитанията ми. 

Да не казвам, че 15 минутно ходене така ме изморява, сякаш съм изкачила планинска стръмна пътека.  Затова и по-рядко излизам, направо съм се превърнала в "галената Богданка", която е само на примък и отмък. :-) Най-много да издам някоя любезна молба към Дани да ме снабди с нещо отвън, или към свекърва ми да ми купи ябълки - единственият плод, който ми понася.  А, щом успях да я мобилизирам да се захване с хигиената на банята (тя определено не е по тази час), направо се чувствам горда от себе си. :-)) 

Другото нещо, което направих за себе си, е, че прочетох всичко, което имам и намерих в интернет за раждането, кърменето и обезболяването.  Защото много добре знам, че като отида в болницата лекарите ще бъдат с нагласата аз да знам ако не всичко, то поне всичко и да не задавам въпроси. Ако все пак задам, най - леко ще се разминеш с отговора: "Така се прави".  За кърменето, от опит знам, че нито ще ми покажат, нито ще ми обяснят, как да го направя.  Особено като разберат, че вече съм имала такава опитност. 

Мислех си, защо допуснах цялата ми бременност да бъде съпътствана с толкова негативни емоционални прояви и преживявания. Имах си работа с  несериозни хора, срещнах опозиционера, срещнах бохема, скарах се с една-две колежки, опарих се от действията на шефа ми, за капак осъзнах, че работата ми се предава в ръцете на кариеристка....  Можех ли да ги избегна.  Дали сама не си ги причиних.  Защо дори и сега в края на деветия месец трябва да бъда подложена на такъв натиск от страна на  възможност, която мъжът ми вижда като единствена и непременно осъществима сега.  И аз вместо да мисля изцяло за идващото бебе, трябва да бъда обременена с избор, който непременно трябва да направя според очакванията му. Но, не мога.  Не мога да приема начина на финансиране, който той вижда, защото отново ще бъде нещо подарено, спонсорирано от родителите ни, а аз страстно се боря срещу това.  И знам, че моят начин е по-бавен и по-рискован, но за мен е по-достойният.  Понякога е трудно човек да погледне през очите на другия, особено, когато е заслепен от страха, че възможностите ще свършат.  Това важи и за мен, но когато съм силно убедена за нещо, не мога да отстъпвам.  И вярвам, че ще успея (успеем) да си купим въпросната кола, но не сега е точното време за това.

Не зная как всичко това се отразява на бебето. Чела съм толкова много статии и изследвания, как емоционалното състояние на майката влияе на плода в утробата.  Искам само да се роди живо и здраво. Другата цел е то да си има здрава майка.  Затова започнах да визуализирам позитивни неща относно самото раждане и да изговарям положителни изповеди.  Знам, че думите създават реалности, а мислите се материализират. Все още имам достатъчно ум, за да не си позволявам лукса лоши мисли да витаят около и в главата ми.  Мисля за майчинството като особена привилегия и отговорност, за които съм подготвена.  Свързването ми с бебето ще е от първостепенна важност, а затова се изисква любов, посвещение и грижа.  Затова съм готова да направя всичко, което зависи от мен, за да компенсирам всички тези страдания, които съм му причинила в утробата. Дай боже да успея!