Посещение в дом Св. Параскева
Днес с няколко момичета от форума на БГМама бяхме на посещение в дом Св. Параскева.
Едното от тях, Еми, много отдавна беше пуснала тема, но аз тогава бях в Пловдив и не можах да отида. После пък в Букурещ и т.н., но вчера видях темата за днешното посещение и и писах. После тя ми се обади и днес ме взе с колата . Пред дома се срещнахме с още две момичета,Мира и Миглена, и така четирите и мъжа на Еми - Иво, влязохме в дома.Еми беше уредила дарение от пюренца и памперси. Запознахме се с директорката, която ми направи впечетление на много мила жена. Въобще всички работещи там бяха много любезни и приятни.Раздадоха ни маски и торбички за крака и влязохме да видим първо бебетата на една годинка. Аз си харесах едно и го вдигнах на ръчички, но той , милият така ревна...Казва се Лукас и има едни такива огромни черни очи...много беше сладък, но много се дърпаше. Другите дечица бяха по-спокойни и момичетата се занимаваха с тях. Учихме Мартина да ходи, тя беше най-мъничка, на годинка. Пълзеше много сладко...Всичките бяха много красивички .
После слязохме долу да си играем с по-големите. Те много ни се радваха и искаха да ги гушкаме. Имаше еди н Деян. Хе, това момченце като се качи да го гушкам и не искаше да ме пусне. Слагам го на земята да ми починат ръцете, той пак иска. Голям фитнес...Показвах му на картинките на стената кое е гъба, кое е мравка , кое калинка и той повтаряше след мен, само дето според него гъба беше гъга. Толкова беше гушлив, милият. А леличките, които ги гледат., също ми направиха хубаво впечетление, отнасяха се много добре с децата, а и като цяло домът беше добре уреден, имаха хубави стаи, хубави играчки, кошарки. Еми каза,че това е дом за първо посещение - не те стресира толкова, домовете за по-големи деца били ужасни. Което е много тъжно :(
Сега ще се опитвам да ходя с нея , когато мога, искам да и помагам. Всъщност не само на нея, а и на всичките тези дечица. Защо ли ги оставят...Тя каза, че повечето нямат отказ от родителски права и не могат да бъдат осиновени...Добре, искаш да го оставиш поради еди каква си причина, но поне защо шанс не им дават "родителите" им!? Ходели да ги виждат...Веднъж годишно...А ако можех, всичките щях да ги взема вкъщи...И Деян, и Карлос, и Мартина, и Лукас...Такива усмивки, такива красиви очи ...
Едното от тях, Еми, много отдавна беше пуснала тема, но аз тогава бях в Пловдив и не можах да отида. После пък в Букурещ и т.н., но вчера видях темата за днешното посещение и и писах. После тя ми се обади и днес ме взе с колата . Пред дома се срещнахме с още две момичета,Мира и Миглена, и така четирите и мъжа на Еми - Иво, влязохме в дома.Еми беше уредила дарение от пюренца и памперси. Запознахме се с директорката, която ми направи впечетление на много мила жена. Въобще всички работещи там бяха много любезни и приятни.Раздадоха ни маски и торбички за крака и влязохме да видим първо бебетата на една годинка. Аз си харесах едно и го вдигнах на ръчички, но той , милият така ревна...Казва се Лукас и има едни такива огромни черни очи...много беше сладък, но много се дърпаше. Другите дечица бяха по-спокойни и момичетата се занимаваха с тях. Учихме Мартина да ходи, тя беше най-мъничка, на годинка. Пълзеше много сладко...Всичките бяха много красивички .
После слязохме долу да си играем с по-големите. Те много ни се радваха и искаха да ги гушкаме. Имаше еди н Деян. Хе, това момченце като се качи да го гушкам и не искаше да ме пусне. Слагам го на земята да ми починат ръцете, той пак иска. Голям фитнес...Показвах му на картинките на стената кое е гъба, кое е мравка , кое калинка и той повтаряше след мен, само дето според него гъба беше гъга. Толкова беше гушлив, милият. А леличките, които ги гледат., също ми направиха хубаво впечетление, отнасяха се много добре с децата, а и като цяло домът беше добре уреден, имаха хубави стаи, хубави играчки, кошарки. Еми каза,че това е дом за първо посещение - не те стресира толкова, домовете за по-големи деца били ужасни. Което е много тъжно :(
Сега ще се опитвам да ходя с нея , когато мога, искам да и помагам. Всъщност не само на нея, а и на всичките тези дечица. Защо ли ги оставят...Тя каза, че повечето нямат отказ от родителски права и не могат да бъдат осиновени...Добре, искаш да го оставиш поради еди каква си причина, но поне защо шанс не им дават "родителите" им!? Ходели да ги виждат...Веднъж годишно...А ако можех, всичките щях да ги взема вкъщи...И Деян, и Карлос, и Мартина, и Лукас...Такива усмивки, такива красиви очи ...
Бебелог
· 03.10.2019
· arebemagare
Едно е да си имаш свое дете и да си го обичаш, а съвсем друго да се докоснеш до копнежа на сираците за обич, топлина и гушкане, както ти си го описала. Поне едно нещо е нужно със сигурност - да обичаш децата (по принцип) !
Наскоро гредах по телевизията един филм за деца (по-големи бяха) от такъв дом - сърцето ми се късаше като слушах разказите им. Недоумявах, как е възможно да има толкова лоши родители, въобще може ли да се нарекат родители ? На едно от момичета родителите му го карали да проси, а вечер й прибирали парите и я заключвали сама в почти празна стая. Когато отказвала да ходи да проси, баща й я заплашвал, че ще й отреже косата (дълга хубава коса). И една вечер момичето чупи с главата си прозореца и бяга от дома си. И оттогава е все по домовете за сираци, белегът още й стои. Друго пък от момчетата каза, че родители, които си оставят децата трябва да се наказват. И аз съм съгласна да се държат отговорни такива родители за избора им да си зарежат детето на държавата. Това е повече от безотговорност. Бих използвала и по-силна дума - престъпление.
ОЧАКВАНЕ
Огромна къща.Смях.Разхвърляни играчки...
Аероплан от детски длани излетял...
И уж е толкоз весело, а спираш крачка
в най-тъжния едноминутен интервал.
"Дом майка и дете"...Дечица в дрешки сини
играят в двора - пръснат пролетен букет!
И уж е всичко като в детската градина,
а ето, нйкой, никой ги не взема в пет.
До портата едно момиченце цял час вече
с кутре в устата минувачите следи,
но неговата маминка и тази вечер
я няма да го вземе, като по-преди.
От цяла седмица немирницата Таня
е най-послушното, най-кроткото дете;
ах, обещаха и, ако послушна стане
един вълшебник майка да и доведе.
Но най-щастливото дете в света е Ради -
от вчера той си има нов баща - летец!
А майка му работи в цех за шоколади!
"Ще падне ядене!" - мечтае тоз хитрец.
------------------------------------------------
Нощ.Малките сънуват сън един и същи:
уж дворът вън е пълен с майки и бащи.
Те ги целуват.Хора, стъпвайте на пръсти,
сънят вълшебен никой да не наруши!
Цвети, ще те вземем.Само да видим кога ще има друго посещение, макар че Еми каза,че може да уреди когато поискаме:)
Искам да ви споделя и още нещо .Имам една приятелка, която няколко пъти е водила сина си в дом за изоставени деца, за да покаже на собственото си дете, че животът не е само капризи и прищевки.Всъщност момченцето и(което вече навлиза в пубертета) е много чувствително и добро дете.Тя ми разказва, че когато са ходили по КОЛЕДА са им носили лакомства.Вярно, децата се радват, но онова което им липсва истински са прегръдки и целувки, а най-вече ОБИЧ...Аз още не съм ходила в такъв дом, но ми се иска да го сторя някой ден.Мъжът ми миналата година слага щори в един такъв дом и аз много се бях ентусиазирала да отида с него следващия път, но онова, което ми разказа направо ме потресе и не добих смелост -става въпрос за изоставени дечица, които освен това са и с умствени или физически увреждания...Еowyn, това място, което ти описваш е направо перфектно, но за жалост това е изключение, според мен.Мой всички хора трябва по-често да ходиме на такива места, та и нашите сърца да се размекнат, а и детската мъка да стане по-поносима....