Питата на Борис
В събота леля ми ни беше поканила на пита за 40 дни на Борис.
Изврънкахме майка ми и баща ми да ни вземат, макар че той никак не искаше да минава "през центъра на София", ама на мен пък не ми се мъкнеше зимния багаж по рейсове...То до Княжево...все едно до Пловдив да си ида. ;) Както и да е, в 13 часа бяхме у леля ми.
Заведох Ицко в стаята на бебето да го види, а Борис беше увит в едно одеалце и спинкаше. Общо-взето от него се виждаше само едни затворени очички, едно кръгло носле, едно уше и свито юмруче. Ицо застина. Последният път, когато е виждал толкова малко бебе, беше миналата година на една негова приятелка, но тогава я видя малката Яна за 5 минути. Стоеше над люлката на Борис и се чудеше как е възможно да е толкова мъничък. А бебо беше пораснал в сравенение с това, което аз бях видяла преди 3 седмици :)))
След това дойде и дамският състав на гостите, а мъжете отидоха да запиват и обядват. Ние доста време чакахме бебето да се събуди, като през това време всичките приятелки на леля ми му се изредиха да го гледат спящ. Аз едновременно се правех на бавачка на децата в съседната стая и се опитвах да участвам в клюката с жените, ама срам- не срам, с лапетата ми беше по-забавно...
В крайна сметка леля ми взе мъничето и пристъпихме към изпълнение на ритуала, след като бяхме хапнали тортата, приготвена от баба Бялка.
Питата също я беше правила тя.
И тортата, и питата бяха много вкусни ;) Баба Бялка е майстор на тия неща ;)
Та леля ми все Борис и седна на един стол, а ние двете с братовчедка ми (8-годишната кака на Борис) разчупихме питката върху главата и. Трябвало да паднат трохи и Кристи като насъбра една шепа и ги сложи в косата на бебето, направо щеше да ме умори от смях. :) Сетих се за нашата сватба, дето после половин час пощих жито от косата на Ицо...че и от собствената си. После сложихме бебокът да спи и ние продължихме да хапваме и да пийваме по женски. Около 4 часа гостите се разотидоха.Светлин се върна, заедно с баща ми и Ицо и един друг, който беше съпруг на една от гостенките. Та този другият носеше тяхното бебе - едногодишен сладур, който ми се стори огромен в сравнение с Борис :))И ходеше вече, само дето постоянно държеше майка си за пръста. Ицо ми каза после, че му дали да опита бира в заведението и Стоянчо после само към бирата протягал ръчички ;))
Ицо седна при мен и Борис и продължи все така невярващо да го гледа. Аз го взех да го гушна и ...беше прекрасно чувство...Странно, на него някак си се чувствам повече "мама" , от колкото "кака".Кристи също се старая да я възпитавам и да съм някакъв положителен пример, но...не е съвсем същото...Бяха ме оставили 5 минутки да го гледам, докато майка му прави сок в кухнята и аз така го гушнах и даже му казах нещо от рода на "душица мамина"...Та Ицо ни гледаше с един такъв омилостивен поглед, докато прегръщах Борис.После ми каза,че много ми отивал и ако го напия тая вечер , ще ми направи бебе...Ей,за първи път да не му броя бирите, ами да му викам "Налей си"...Не успя да се напие,останах си без бебе и тоя път.
Сега обаче някак си не ми се дразни толкова, когато споменавам Борис или си правя планове за наше мъниче...Аз обаче реших най-нагло да наследя количката и столчето за кола.Може и някои дрешки.То и да е момиче, няма да разбира много, ако я облечем в синьо...То на мен и без това ми е любимият цвят. Само трябва да вземеме да побързаме,че току-виж до две години се появи и някоя друга с желание да наследява. Например другата му леля на Борис...А баща ми как го гледаше...И как му пипаше пръстчетата...Беше много сладък. И как четеше на Кристи...С Ицо се спогледахме и май единодушно решихме,че подсъзнателно им се иска на наш'те едно внуче ;)
Тук има снимки от погачата, но са правени с моя телефон.Чакам да ми изпратят тези на Марина (другата леля) и ще кача и тях :)
Изврънкахме майка ми и баща ми да ни вземат, макар че той никак не искаше да минава "през центъра на София", ама на мен пък не ми се мъкнеше зимния багаж по рейсове...То до Княжево...все едно до Пловдив да си ида. ;) Както и да е, в 13 часа бяхме у леля ми.
Заведох Ицко в стаята на бебето да го види, а Борис беше увит в едно одеалце и спинкаше. Общо-взето от него се виждаше само едни затворени очички, едно кръгло носле, едно уше и свито юмруче. Ицо застина. Последният път, когато е виждал толкова малко бебе, беше миналата година на една негова приятелка, но тогава я видя малката Яна за 5 минути. Стоеше над люлката на Борис и се чудеше как е възможно да е толкова мъничък. А бебо беше пораснал в сравенение с това, което аз бях видяла преди 3 седмици :)))
След това дойде и дамският състав на гостите, а мъжете отидоха да запиват и обядват. Ние доста време чакахме бебето да се събуди, като през това време всичките приятелки на леля ми му се изредиха да го гледат спящ. Аз едновременно се правех на бавачка на децата в съседната стая и се опитвах да участвам в клюката с жените, ама срам- не срам, с лапетата ми беше по-забавно...
В крайна сметка леля ми взе мъничето и пристъпихме към изпълнение на ритуала, след като бяхме хапнали тортата, приготвена от баба Бялка.
Питата също я беше правила тя.
И тортата, и питата бяха много вкусни ;) Баба Бялка е майстор на тия неща ;)
Та леля ми все Борис и седна на един стол, а ние двете с братовчедка ми (8-годишната кака на Борис) разчупихме питката върху главата и. Трябвало да паднат трохи и Кристи като насъбра една шепа и ги сложи в косата на бебето, направо щеше да ме умори от смях. :) Сетих се за нашата сватба, дето после половин час пощих жито от косата на Ицо...че и от собствената си. После сложихме бебокът да спи и ние продължихме да хапваме и да пийваме по женски. Около 4 часа гостите се разотидоха.Светлин се върна, заедно с баща ми и Ицо и един друг, който беше съпруг на една от гостенките. Та този другият носеше тяхното бебе - едногодишен сладур, който ми се стори огромен в сравнение с Борис :))И ходеше вече, само дето постоянно държеше майка си за пръста. Ицо ми каза после, че му дали да опита бира в заведението и Стоянчо после само към бирата протягал ръчички ;))
Ицо седна при мен и Борис и продължи все така невярващо да го гледа. Аз го взех да го гушна и ...беше прекрасно чувство...Странно, на него някак си се чувствам повече "мама" , от колкото "кака".Кристи също се старая да я възпитавам и да съм някакъв положителен пример, но...не е съвсем същото...Бяха ме оставили 5 минутки да го гледам, докато майка му прави сок в кухнята и аз така го гушнах и даже му казах нещо от рода на "душица мамина"...Та Ицо ни гледаше с един такъв омилостивен поглед, докато прегръщах Борис.После ми каза,че много ми отивал и ако го напия тая вечер , ще ми направи бебе...Ей,за първи път да не му броя бирите, ами да му викам "Налей си"...Не успя да се напие,останах си без бебе и тоя път.
Сега обаче някак си не ми се дразни толкова, когато споменавам Борис или си правя планове за наше мъниче...Аз обаче реших най-нагло да наследя количката и столчето за кола.Може и някои дрешки.То и да е момиче, няма да разбира много, ако я облечем в синьо...То на мен и без това ми е любимият цвят. Само трябва да вземеме да побързаме,че току-виж до две години се появи и някоя друга с желание да наследява. Например другата му леля на Борис...А баща ми как го гледаше...И как му пипаше пръстчетата...Беше много сладък. И как четеше на Кристи...С Ицо се спогледахме и май единодушно решихме,че подсъзнателно им се иска на наш'те едно внуче ;)
Тук има снимки от погачата, но са правени с моя телефон.Чакам да ми изпратят тези на Марина (другата леля) и ще кача и тях :)
Коментари