Писмо до един бъдещ бъдещ татко
Любов моя, искам бебе. Сега. Не, не извръщай очи, знам ,че го чуваш постоянно, когато сме заедно, но моля те, дочетиго и се опитай да ме разбереш, както аз те разбрах.
Искам бебе сега,най-малкото, защото никога не се знае кога и дали ще стане.Може и веднага, а може и да ни отнеме годините, които ти искаш да чакаме.Защо после да сме ги губили напразно?
Моля те, никога отново не ми казвай,че едно дете сега ще ни провали живота.Не може мъничкото същество, което ще сътворим заедно, да бъде грешка.Не може. Ще ни бъде много трудно, знам. Нямаме нищо освен освен един сервиз за кафе, един за вечеря и комплект вилици и лъжици.Но имаме един друг.Да, знам,че едно бебе не се храни с любов, за това съм готова да се откажа от хилядите глезотии, дори от такситата, за да спестим каквото можем. Ще се справим, стига даго искаме...
Трудно ти е да си се представиш татко на 22-23,когато приятелите ти запиват вечер по кръчмите и свалят жени?:) Наистина,съкровище, млади сме.Но мисля,че поне в това отношение (свалките и кръчмите) и двамата сме си поживели.Имаме много време пред нас да градим и ремонтираме връзката си. Но никога няма да има точно време за бебето.Сега трябва да завършим университет. После ще трябва да търсим работа и жилище...След 2-3 години (както ти ги смяташ), наистина е вероятно да имаме и трите, но аз...Аз готова ли ще съм тогава да бъда майка?Ами ако внезапно порасна и осъзная,че отговорността е прекалено голяма, за да я поема? (това и сега го знам, но някак си гледам по-идеалистично).Ако нещо ми се приработи и реша да създавам кариера и име?Ако ме хване страх,че няма да бъда добра майка? А ако светът свърши до три години?!?
Извинявай,мило, не искам да късам повече сърцето ти със сълзи и молби за дете, което не си готов все още да ми дадеш.Но те моля, през тези 3 години, които ми остават да чакам, остави ме да се надявам на случайност и никога не ми казвай,че ще проваля живота ни, ако родя сега.
До 25-ия ти рожден ден остават 3 години, 2 месеца и 15 дни.
Обичам те и ще те обичам каквото и да се случи.
Искам бебе сега,най-малкото, защото никога не се знае кога и дали ще стане.Може и веднага, а може и да ни отнеме годините, които ти искаш да чакаме.Защо после да сме ги губили напразно?
Моля те, никога отново не ми казвай,че едно дете сега ще ни провали живота.Не може мъничкото същество, което ще сътворим заедно, да бъде грешка.Не може. Ще ни бъде много трудно, знам. Нямаме нищо освен освен един сервиз за кафе, един за вечеря и комплект вилици и лъжици.Но имаме един друг.Да, знам,че едно бебе не се храни с любов, за това съм готова да се откажа от хилядите глезотии, дори от такситата, за да спестим каквото можем. Ще се справим, стига даго искаме...
Трудно ти е да си се представиш татко на 22-23,когато приятелите ти запиват вечер по кръчмите и свалят жени?:) Наистина,съкровище, млади сме.Но мисля,че поне в това отношение (свалките и кръчмите) и двамата сме си поживели.Имаме много време пред нас да градим и ремонтираме връзката си. Но никога няма да има точно време за бебето.Сега трябва да завършим университет. После ще трябва да търсим работа и жилище...След 2-3 години (както ти ги смяташ), наистина е вероятно да имаме и трите, но аз...Аз готова ли ще съм тогава да бъда майка?Ами ако внезапно порасна и осъзная,че отговорността е прекалено голяма, за да я поема? (това и сега го знам, но някак си гледам по-идеалистично).Ако нещо ми се приработи и реша да създавам кариера и име?Ако ме хване страх,че няма да бъда добра майка? А ако светът свърши до три години?!?
Извинявай,мило, не искам да късам повече сърцето ти със сълзи и молби за дете, което не си готов все още да ми дадеш.Но те моля, през тези 3 години, които ми остават да чакам, остави ме да се надявам на случайност и никога не ми казвай,че ще проваля живота ни, ако родя сега.
До 25-ия ти рожден ден остават 3 години, 2 месеца и 15 дни.
Обичам те и ще те обичам каквото и да се случи.
Бебелог
· 03.10.2019
· arebemagare
писмото ти толкова ме трогна! Почти се разплаках и сега малко се крия зад монитора да не ме видят колегите, че съм още на работа. Толкова е истинско това, което си написала! И те разбирам, наистина те разбирам. Възхищавам се на смелостта ти да кажеш тези тъй силни думи на любимия си, да ги заявиш пред всички.
Моят приятел много пъти е споменавал, че няма нищо против едно дете, че смята, че е готов и че може да се справи материално. Веднъж добави "..но ти, разбира се, сега учиш" и мен това много натъжи. Също като теб смятам, че ако човек иска с цялото си сърце нещо, никакъв университет не може да бъде пречка.
Радвам се на смелостта ти, на твоята откровеност. Глупаво и страхливо същество като мен никога няма да признае на човека, когото обича, че иска дете, дори този човек да е готов за това. Нелогично е, но аз съм такава.
А ти... Ти толкова пъти повтори желанието си пред съпруга си. Неведнъж той сам го е виждал в очите ти още преди да си отвориш устата. Днес му го написа тъй красиво. Ти наистина заслужаваш да имаш това дете, защото виждам как се бориш за него. И понеже нищо не зависи от мен, мога само да стискам пръсти и да се надявам, че ще успееш и че някой ден ще прочета пост озаглавен "Едно малко същество расте в корема ми!" или нещо приблизително такова.
Прегръдка,
momo
Това вашето мечтано мачинство е хиперзаразно! Вече почвам да търся и аз подходящ татко!
(айде пак глупости задрънках)
Кой каза, че няма мили хора в блога? Че Блогът няма душа?
Чакай - не чувам? Аааа, никой не бил казал такова нещо.... Е, нямаше и да е прав.
Обичам ви, хора!
ИЦО,
не съм никоя, за да ти казвам как да си живееш живота, но едно мога да ти кажа. Едно бебе, няма да провали живота Ви, няма и подходящо време. Ти днес не се чувстваш сигурен за подобна отговорност, така ще е и утре и в дуги ден и след години. Сигурност винаги можеш да осигуриш, ако имаш желание, а отговорността идва с поемането на риска, другото е отказ да поемеш отговорност. Ако не си забелязал да ти отворя сега очите. Аз това не го виждам, но съм сигурна, че е така. Всеки път, когато Еовин те погледне в очите, ще срещаш искрената и молба, копнежът и да си имате Ваше бебе, бебе коетда гушкате и да му се радвате, да обсипвате с обич и с грижи. Представи си сега, че изпълниш това нейно съкровено желание? Как си представяш нещата - мрачни? Не, аз си представям една красива семейна картинка - една мама и един татко, гушнали се и държат новороденото си бебе. Това бебе ще внесе смисъл в живота и на двама Ви, ще подсили обичта Ви един към друг и най-вече - няма да срещаш изтормозено умоляващия поглед на Винката, а погледът на една щастлива майка, изпълнен с благодарност, че си облекчил естествените и нужди. Ще получиш в отплата много хубави мигове, но не и провален живот. Сигурна съм, защото Еовинката е всеотдайна, искрена и способна да обича както това малко същество, с което можеш да я дариш, така и теб.
Аз мога само за пореден път да кажа,че всичко в живота ми досега се е случвало поради причина, която съм разбирала в бъдещето. За всичко си има момент, макар че ние може би точно въпросния момент не го осъзнаваме като правилен. Така че аз съм абсолютно сигурна, че нашето бебе (бебета) ще дойде, когато усети, че му е време :)Дали това е сега или след 3 години, или след 5, то си знае най-добре. На нас ни остава да чакаме и да градим каквото успеем, за да може то да се чувства добре, когато се появи ;)
Вече се събуждам с чуство на удоволетвореност ,голямото ни момче целува сутрин мама и татко,после се заиграва с обичаното от всички ни бебе.Но най-щастлив като че ли е тати ,в очите му греят искри когато сме заедно,колко ли дълго е чакал този момент?!
Чета си коментара по-горе и се превивам от смях... защото без да искам си намерих татко... И може да е всякакъв, но мисля, че от него ще излезе един прекрасен татко... Живот и здраве надявам се, че ще бъдем добри родители когато му дойде времето...
Аз самата знам защо искам да имам дете, знам какво ми е минало през главата, за да стигна до това решение.Знам,че ще дам всичко за моето същество, знам колко сълзи съм проляла заради това "НЕ ТРЯБВА".И все пак защитавам съпруга си.Мъжът ми не е недорасъл. Достатъчно акъл има в главата и достатъчно отговорен.И това,че не иска сега детето, когато сме финансово зависими, без дом най-малкото, го доказва.
2006-08-13
Мария, исках още вчера да ти отговоря, но нещо се беше прецакал редакторът. Защо аз го обичам въпреки това ли?Защото знам,че има много други качества (и недостатъци:) ), които харесвам и ценя, защото един ден ще бъде страхотен баща...Когато и да бъде този ден..
Най-красивата реалност е тази мечта,за чието сбъдване сме се борили най-много .В този смисъл, гарантирам ти ,че няма да има по-щастливи от нас, когато се разхождаме в Южния парк,бутайки количка до количка.А до тогава...Стискаш зъби и понякога плачеш...
"Мъжете на между 20-35 не могат да обичат никой друг, пък камо ли бебе".
Разбирам, че този извод правиш от твоя жизнен опит - такива хора си срещнала, и до такива изводи си стигнала. Обаче те уверявам, че си зависи от човека, не от възрастта. Някой е зрял на 20 години, друг така и не съзрява до 70-те... Познавам един прекрасен баща, който стана такъв на 19. Не е до години, и не е до пол - човекът, който не е егоист - мъж, жена - става за родител, а останалите не ми ги хвали.
Да ви кажа вярно е че в България (поне в София) нещата малко живнаха, но според мен ще мине още много време до момента в който ще нормално 18-23 годишните да имат първо дете на тази възраст. Желанието да имаш дете винаги трябва да се подсигури добре финансово, колкото е възможно това, защото детето не винаги бебе то расте става на 7, 15, 18 години - мислите ли какво ще му дадете и осигурите.
Чудя се, защо всеки се стяга толкова относно финансовата част на бебегледането?!
А на мен пък много добре ми се струва с моя вятърничав и дългокос мъж да живеем в СГ с бебе - СГ е едно от най-добрите места за гледане на бебе - винаги има места в детските градини,не ти правят проблем за възрастта на бебето, когато го оставиш на ясла , в 99% от времето има топла вода, а парното е много евтино. И това ако не е живот...В един нормален квартал за тая идилия ще ми отиват поне 350 лева, няма да имам ясла или ДГ и да не говоря каква сметка ще ми върти парното зимата...Това са си мои разсъждения ,де, и без това е вече късно да го мисля, с малко повече късмет догодина завършваме:)
Партньорът задоволява нуждата от партньор, а не от бебета или от каквото и да било друго. Човек сам се грижи да получава, каквото иска, и никой не е длъжен да му го осигурява. Ако във връзка с това на някого му идва аргумента, че бебетата се правят от двама, ще го помоля да помисли дали не се правят от двама ЖЕЛАЕЩИ.
Постъпката на авторката на поста, която толкова мн възхвалявате, е чиста манипулация. Значи нейният мъж й казва, че не иска дете сега, и какво прави тя, след като е изхабила сълзите? - прави молбата си достояние на всички с абсолютно реалистичното очакване, че ще бъде подкрепена, понеже кой ще дръзне да оспори светостта на майчинството, това мощно клише? И така набеденият татко ще види колко е неправ и може би ще склони.
Ма как можел да каже, че едно дете сега щяло да бъде грешка? Що пък да не го каже, защо едно дете да не бъде грешка, както всеки друг избор? Браним ли децата, като ги налагаме със силата на общественото мнение, а всъщност дълбоко в себе си не ги желаем?
За едно сте прави - финансовият момент в отглеждането на едно дете е по силите на всички. Това значи ли обаче, че всички против отпадат? Нима само това е нужно, за да станеш родител? Не говоря за любов, с която всички така ефектно си служите. Говоря за ЖЕЛАНИЕТО.
Ако се чудите каква съм и за какво се боря, ще ви кажа, че не съм майка и в момента не желая да бъда. Може би това ще ви обясни всичко, а може би не.