По-специално слагам себе си и Дарла.. така като гледам и тя болна :) Напоследък съм се почти вманиачила на тема раждане, аджеба ще му намеря ли цаката да напъвам правилно, когато се наложи.. освен това искам колкото и да е страшно да  гледам различни раждания,  докато поне малко спра да съм така чувствителна и да не се шашкам :) Защото аз се шашкам едно от появата на бебчето, друго от това ще ме бива ли да се справя с него, колкото и да е тъпо, мисля си го. Знам, че ще се справя.. ама.. на! Освен това обожавам децата, толкова много, че ми се реве, ама нали съм пич и от как се помня, гледам да не ми личи колко много ги харесвам и не знам как ще се спра, когато се появи моето... Аз като се знам каква съм ревла още в родилното ще рева и то не толкова, щото ще ме боли, ами от нерви ли, не знам... освен това до сега не съм била майка, та още не е особено ясно какво става с мен. В смисъл знам, че съм бременна, знам че бебето вече на човек мяза, виждам как ми бие крушета от вътрешната страна на корема, ама то е странно, все едно имаш извънземно в тялото си, или нещо не ти е наред със стомаха.
 Другата болесст е сега това кърмене, как ще се оправя с него? Защото аз държа да кърмя, така като слушам и чета, това е доста полезно за детето, а аз нали трябва да имам здрав отрок и да се надяваме да не ходим много на лекар с него...
 Майка ми се радва толкова за това бебе, че аз не знам как да се зарадвам, все й викам да не се радва, че знае ли се какъв изрод ще родя :) То ясно, че няма да е изрод, ама както казах, аз съм пич, може много да обичам някой, ама го показвам само като сме насаме, или поне само тогава се опитвам да го покажа.
 Оле.. разписах се.. често влизам аз в сайта и чета.. Иначе така като гледате, хора.. психозата се е разраснала, значи наближава и моето раждане.. От 5 август излезнах в майчинство, а терминът ми уж ще е на 19 септември, ама аз си мисля, че ще е по-късно. За сега прогнозите са за момиченце.
 В същото време не мислете, че съвсем съм се шашардисала, това е нещо като обучение и спасенише от истинското шашкане :) Колкото повече гледам едно нещо, мисля за него и го премислям, струва ми се по-малко страшно и тогава се превръщам наистина в пич :)
 Абе, кой е тоя пич? И защо непременно трябва да съм такъв.. и това го знам, това от скука и себе си да анализираш...
 Мдам.. и аз много се вълнувам от бебчовци в корема, или извън него. Например вълнувам се за едно момиче на моите години - 26, което след 9 спонтанни аборта вече е щастлива мама на една Божидара, вълнувам се от пловдивската си "съкилийничка" в болницата, която на 43 години има най-сетне дете, вълнувам се от другата ми "съкилийничка"  в Казанлък, която засякох днес пред кабинета на гинеколожката ми, която има видимо коремче и по всяка вероятност ще износи това дете.. най-сетне... И си викам в същото време, боже какви сме късметлии ей тия, дето можем да се шашкаме само от това ще ни бъде ли като мами, ще родим ли като хората и не знам какво си.. ами да, това наистина е чудо на живота, но е някак странно, когато не си го изпитал, дори и да си на прага му. Та това бяха разсъжденията ми за момент... това става с мен и малката сякаш...
 А между другото скоро имах гости - Lady Frost и Ace Coke... та снимаха ме и вече ме има документирана с коремче и мога да се покажа... само някой да ме светне как става номера, защото галерията нещо не работи...
 Айде, народе, до скоро писане от един пич :D